Саморазправата в някои училища е ежедневие, това каза пред Дарик преподавателят по география Иво Райнов. Той е учител в ловешката езикова гимназия.
През седмицата в училище „Св. Св. Кирил и Методий” в града възпитател се намеси с юмруци при сбиване между ученици и в последствие напусна работа. По думите на Иво Райнов класната стая раболява учители, най-вече преповавателите в училищата - гета, каквото било въпросното. Според него трябва да има оценка за дисциплина и финансови санкции за родителите, чиито деца проявят агресия.
„Аз мога да говоря по този проблем само като човек, който има дълъг опит в образованието. Реакциите са трудни в такава ситуация и преди да бъдат стоварени всички обвинения към учителя, трябва да се познава добре ситуацията в едно такова училище“, коментира Иво Райнов.
По думите му там са събрани деца единствено от ромски произход. „Ясно ви е, че те са с много лошо възпитание. Да не кажа въобще с липса на възпитание, с изключително слаба култура, и този тип поведение, поведението на саморазправа и жестокост помежду им е ежедневие. И реакциите на учителите в такива училища са и деликатни, и трудни. Но тези хора трупат постоянно умора и отчаяние, защото са забравени и не получават подкрепа. И вероятно в един момент са възможни и подобни реакции като тази, която, разбира се, не се хареса никому, и която няма как да оправдаваме, но която е и съвсем логична, имайки предвид същината на тези училища и децата, които учат в тях“, коментира Райнов.
„Аз не мисля, че в масовото българско училище това се случва постоянно. Работя в училище, в което такива ситуации са невъзможни. Просто културата и възпитанието на децата са съвсем различни“, заяви той. Преподавателят е категоричен, че съществуват училища гета.
„Мисля, че за всеки, който поне малко познава образователната система, това е ясно.“ По думите му това са училища, в които са събрани деца от ромски произход; деца, които имат изключително лошо възпитание.
„Но тези деца и техните родители вече разбраха, че парите са във връзка с ученика. Т.е. тези училища съществуват заради тези ученици. В много случаи тези училища са на ръба на съществуването като брой места. Там опитът да се действа с метода на санкцията би означавало загуба на средства и училището да бъде под заплаха. Това е един компромис, който е заложен по начина, по който са организирани тези училища. В повечето случаи ги наричат средищни училища. Те събират деца от околните села или крайните квартали. Това не е начинът те да бъдат интегрирани. Това предполага агресията при тях, защото знаят, че са ненаказани.“