Софийският университет “Св. Климент Охридски“ налага на студенти, настанени в общежитията му, да ползват карти за достъп чрез неписани правила. За да ги допуснат до койките, домакините на общежитията карат живеещите да си вадят точно определена карта за отстъпки в търговски обекти, с която да се чекират при вход в местата за настаняване. При липса на пластиката студентите се налага да се молят на портиерите, за да се приберат оплакаха се потърпевши пред „Монитор“.
Най-старото висше учебно заведение у нас разполага с 6300 легла в общежитията в Студентски град. Този материален фонд се стопанисва и поддържа от университетското поделение “Социално-битово обслужване”.
Проверка установи, че университетът предлага собствена електронна карта срещу 10 лева на година, но ползват и външна фирма, която срещу 5 лева повече дава отстъпки за пазаруване, хранене и забавления. Различни видове карти дават достъп до общежитията според сайта на университета, но в нито една наредба или правилник на общежитията не е посочено изрично, че достъпът до сградите трябва да бъде с подобни пластики. Практиката през годините е била за достъп да се ползват и карти за градски транспорт, разказват студенти.
„Не е задължително студентите да използват ISIC карти за достъп до общежитие. Възможно е да използват всяка една от картите - СУ карта, СУ ISIC или СУ EYC“, посочват от университета.Оказва се, че за да влязат студентите в 7 от 10 блока, портиерите поискаха една от изброените карти в останалите влязохме със студентската карта за градския транспорт. Обърнахме са за мнение от Комисията за защита на потребителите (КЗП) относно настаняването в общежитията, откъдето поеха ангажимент да проучат случая
„Когато става дума за отношения между търговец и потребител, а тук за наемател и наемодател, първият има право да установи режим на достъп до сградата. Няма проблем общежитията да имат такова изискване за достъп чрез подобен тип карти, но след като бъдат уточнени условията“, коментира практиката членът на комисията Константин Райков.
На първо място на студентите още преди кандидатстване за настаняване трябва да имат пълната предварителна информация, че достъпът е ограничен и се контролира с определена карта, колко струва пластиката, кога се заплаща и на какъв период от време. От комисията се надяват, че „Студентски общежития“ ще се съобразят и ще направят информацията достъпна за студентите още преди настаняването, за да бъдат избегнати съмненията за принуда на потребители да ползват услугата. Експерти коментират, че случаите с картите за достъп става дума за неписани правила за задължение, които често се казват устно от служителите и затова са трудно доказуеми.
Друга „интересна практика“ повече от 10 години се прилага от УНСС. От университета карат студентите да получават стипендиите си в точно определена банка. Бъдещите висшисти от първи и втори курс имат електронни студентски книжки в два варианта - единична и комплексна. Единичната съдържа информация, която е само на УНСС и е електронен еквивалент на хартиената студентска книжка. Комплексната електронна студентска книжка има три компонента: електронна студентска книжка на УНСС, банкова карта и отново карта за отстъпки.
Студентите в редовна форма на обучение могат да избират коя от двата вида електронна студентска книжка да изберат, като по време на следването си може да променят желанието си от едната електронна студентска книжка в другата. Електронната студентска книжка отговаря напълно на законовите изисквания за студентска книжка, коментират от висшето учебно заведение. В закона никъде не е записано, че студентската книжка трябва да бъде хартиена, което дава възможност на УНСС постепенно да въведат електронните студентски книжки и за горните курсове на обучение. Стипендиите се превеждат по сметки на студентите в една-единствена банка. Студентите от първи и втори курс, които имат комплексна електронна студентска книжка, притежават банкова компонента на банкова карта, която се свързва със сметката на студента.
На въпрос дали има възможност стипендиите на студентите да бъдат превеждани и по сметки в други банки, от УНСС коментираха, че „има банкови изисквания за опериране на държавни университети“.
От КЗП смятат, че не е проблем картите на университети да изпълняват няколко функции. Когато става дума за публични средства като стипендиите те следва задължително да се превеждат по банков път, а не касово. Затова банковата сметка е задължителна за студентите. Всеки университет има обслужваща банка и затова и за УНСС е най-изгодно да превеждат парите към сметки на студентите в същата финансова институция, ако става дума за принуда или задължение от КЗП, поеха ангажимент да проверят условията.
Ученици от над десет столични училища се хранят в столовете с магнитни карти. Пластиките се купуват в началото на учебната година и струват около 2 лева. Впоследствие обаче се събира и такса обслужване по 3,6 лева на месец. Сумата не включва цената от 2,5 лева за единичен купон и се плаща задължително, за да може картата да се ползва през месеца. В училищата по програмата се продават и хартиени купони за стола. Удобството на това да се ползва е-карта е това, че хартиените купони се продават само в понеделник всяка седмица. Това означава родителят да купи талончета за цялата седмица, независимо дали детето му ходи на училище, или се е разболяло междувременно и не е успяло да стигне до школото съответния ден. В същото време през е-картата купони за стола могат да се зареждат всеки ден до 8.30 часа сутринта. Освен това купони, които са платени, но няма да се ползват, могат да се анулират до същия час и да се пренасочат за друг ден.
Друг проблем на е-картата е това, че тя е персонална и за братче и сестриче в едно и също училище родителите трябва да плащат двойна такса обслужване. Това прави 7,2 лева на месец, или 72 лева годишно.