Педагогическият съветник в училище изпълнява важни функции. Той често е в ролята на социален работник, медиатор, а понякога и на психолог. Най-трудната част от работата им е да създадат атмосфера на доверие, особено с по-големите ученици. Те помагат на тийнейджърите да се отпуснат и да разкажат за проблемите, които имат. За да научим повече за тази дейност от Novini.bg потърсихме мнението на експерт в тази област.
Явор Цветанов е педагогически съветник и ресурсен учител в 95 СУ в София. В сферата на образованието е от 5 години. Логопед по образование. В момента се дипломира в магистърска програма „Педагогика на девиантното поведение”.
Какво представлява професията на педагогическия съветник и защо е важно да го има в училище?
Основното задължение на педагогическия съветник е да оказва подкрепа, намирайки най-подходящия съвет, който да даде, предвид индивидуалната ситуация и личност с нейните потребности. Правилният съвет винаги е въпрос на правилна оценка. Важно е специалистът, който работи с деца и по-големи ученици да им помага, като съумява да избегне вероятността да навреди, предвид деликатната материя. Правилният съвет и подкрепата е нещо много важно, както и развитието на социалните и емоционалните умения.
Педагогическият съветник в училище консултира учениците индивидуално и групово. Също така оказва подкрепа на родители, учители, класни ръководители. Участва в организацията на мероприятия, организирани от ръководството на училището, външни институции, съвместни дейности и проекти с НПО, фондации и други, одобрени от МОН.
Педагогическият съветник най-пълноценно би могъл да работи заедно с психолог. Тези две длъжности взаимно се допълват. Много често учениците сами идентифицират проблема си и търсят подкрепа. Тогава тя трябва да бъде оказана. Може да се изисква съвсем малко усилие, за преодоляването на трудна ситуация. По думите на специалиста, трудностите в работата са свързани от една страна с отежнената документация, а от друга с емоционалния елемент в работата.
„Има емоционален елемент в процеса на подкрепа. Това би могло да наруши качеството на услугата. Добрият специалист трябва да следва етичните норми по отношение на емоциите и правилната преценка. Това е превенция на проява на двоен стандарт и професионално прегаряне.
Има ли случаи, в които не може да се повлияе върху децата?
Има такива случаи. Въпреки нуждата от адаптация на образователната система към съвременните либерални тенденции във възпитанието на подрастващите, често пренебрегваме определящият фактор в процеса на възпитание на личността, който е семейството. Грешка е да смятаме, че превенцията, развитието и корекцията в поведението са дълг само на училището. Ако ние търсим всички алтернативи и възможности, ако гледаме на училището като на това, което най-много би могло да допринесе за развитието на едно дете, се очаква да търсим такива подходи, за да адаптираме образованието и да реформира образованието в тази посока, но би било грешка. Не е училището това, което всъщност успява да гарантира развитието, възпитанието и най-накрая образованието и обучението на едно дете. Много трябва да внимаваме в каква посока се движим и наистина да имаме предвид всички компоненти на веригата, която е много дълга в това да създаваме личности. Ако има нещо, което пречи на един човек с проблем в поведението е това, че средата, в която той се връща и прекарва по-голямата част от времето си е определяща. Сътрудничеството между родители и учители е толкова важно и задължително, то е неизменна част от процеса. Тогава, когато не се случва, често чуваме, че системата някъде по веригата не работи пълноценно, всъщност системата няма механизъм, по който да задължи родителите да работят заедно с учителите.
Явор Цветанов посочи, че е срещал много интересни случаи в работата си. „Всеки един от тях е уникален и това е ежедневие. Всичко е богато на казуси и различни съдби. По-малките са толкова чисти и необременени от житейския натиск, че дори се забавляваме. Понякога се случва малки деца да ни учат на различни неща. При по-големите забавните моменти не са много, тъй като те идват, след като са насочени с реални проблеми. Те идват с нагласата, че не всичко е наред.
Изграждане на емоционална връзка
Когато общуването с учениците е на съответстващо ниво, те виждат в специалиста, с когото работят, по-близък до тях човек. Когато разговаряш с ученик, който е освободен пред теб, тогава идва моментът на зареждането. В другия случай, когато разговаряш с ученик по неприятен повод, е моментът на източването на енергията. Колкото те зареждат учениците, толкова те и изтощават, сподели педагогическият съветник.
Как може да се подобри работата на учителите?
В нашата сфера често се говори за учениците със специални потребности, тези с изявени дарби и по-високи възможности. Мисля, че трябва да се прави повече за тях, за да развият тези свои възможности, защото те ще са най-голямата радост за учителите и родителите. Ако има приятна част на работата, тя ще дойде от тези ученици, които успяват да направят неща, достойни за уважение.
Ние имаме много такива случаи, като коледния базар, който се организира традиционно всяка година и в който се включват много ученици и е с благотворителна кауза. Приятно е, когато малки ученици проявяват загриженост към връстници, които бягат от война, например.