Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 59 340 лв. обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 01 февруари 2018 г. – 19 юли 2018 г.
Това съобщиха от правителствената информационна служба.
Делото „Гьошев и други срещу България“ е във връзка с жалба за невъзможността да бъде оспорено по съдебен ред постановления по Закона за движението по пътищата, с които са наложени глоби до 50 лв. ЕСПЧ намира, че това представлява нарушение на чл. 6 от Конвенцията и присъжда на жалбоподателката единствено разноските по делото от 1504 евро, като заявява, че намирането на нарушението е достатъчна обезвреда за претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди.
По делото „Михалеви срещу България“ наследодателят на жалбоподателите притежавал фабрика, национализирана през 1947 г. и впоследствие ползвана от държавно предприятие. След приемане на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти жалбоподателите получават нотариален акт за правото им на собственост върху имота, но пред ЕСПЧ претендират, че са били лишени от компенсация за недвижимия имот за времето, в което не са го ползвали.
Съдът отбелязва, че реституцията е изрично призната от властите и през продължителен период от време те са третирали жалбоподателите като собственици на сградата. Като се позовава на решението си по делото „Явашев и други срещу България“, Съдът приема, че пълната липса на обезщетение вместо реституция нарушава справедливия баланс между обществения интерес и индивидуалните права на жалбоподателите.
Постановява, че въпросът за обезщетение не може да бъде решен на този етап, и приканва правителството и жалбоподателите да пристъпят към споразумение. Присъдени са 1500 евро за разходи и разноски.
Решението по делото „Петров и други срещу България“ е постановено по четири обединени жалби – на Стоян Петров, Илиян Михайлов, Йордан Петров и на Лазар Колев. Жалбоподателите по делото изтърпяват дългогодишни наказания лишаване от свобода или доживотен затвор. Те повдигат оплаквания по чл. 3 от Конвенцията с оглед лошите условия на задържане, както и ограничителните условия на режима на изтърпяване на наказанията. Михайлов, Й. Петров и Колев твърдят и нарушение на чл.13 от Конвенцията - липса на вътрешноправно средство за защита. Твърдените от тях факти са настъпили преди приемане на промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (в сила от 7 февруари 2017 г.). Осъденият на 20 г. затвор С. Петров се жалва, че е настанен в постоянно заключена килия, без право на участие в колективни мероприятия. Изтърпяващите доживотен затвор - Михайлов и Й. Петров са поставени на специален режим и оплакват, че са настанени в постоянно заключени помещения и контактуват само с осъдени на доживотен затвор.
Претенциите на Колев се отнасят до това, че му е наложен специален режим, изолиран е от останалите затворници и има възможност да контактува единствено с изтърпяващи наказание доживотен затвор. Твърди още, че не е имало течаща вода в килията му, която била по-малка от 6 кв. м. Оплаква се от хигиенните условия поради наличието на хлебарки и други паразити, от недостатъчната естествена светлина в помещението и от постоянното изкуствено осветление.
В решението си Съдът отбелязва, че към момента на предявяване на претенциите за обезщетение, е действало старото законодателство, т.е. промените в ЗИНЗС, касаещи прилагането на специалния режим, все още не са били приети. Практиката на ЕСПЧ сочи, че изолацията на осъдените на доживотен затвор трябва да е обусловена от конкретни съображения за сигурност. В комбинация с лошите условия на задържане, които жалбоподателите са търпели за периоди между 4 и 10 г, тези обстоятелства обуславят нарушение на чл. 3 от Конвенцията. ЕСПЧ констатира и нарушение и на чл.13 от Конвенцията по отношение на втория, третия и четвъртия жалбоподател. Присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди на Михайлов е 4000 евро, а на Й. Петров и Колев по 3000 евро. За разноски по делото са присъдени общо 3046 евро. По отношение на Петров Съдът не е присъдил обезщетение и разноски, тъй като той не е заявил претенции за обезщетение.
Жалбоподателката по делото „Хаджиева срещу България“ се оплаква, че през 2002 г., когато е била на 14 г. родителите й са задържани във връзка с искане за екстрадиция и за нея не е имало кой да се грижи повече от 13 дни. Тя претендира, че липсата на съдействие от страна на властите й е причинило страдания. Според протокола от съдебното заседанието по искането за екстрадиция в Окръжен съд – Варна на 6 декември 2002 г. майката е отговорила с утвърдително изявление, че има човек, който да се грижи за детето.
По-късно на 17 декември 2002 г. Апелативен съд – Варна отменил заповедите за задържане. В решението си ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на чл. 8 по отношение на периода между задържането на родителите на жалбоподателката и съдебното заседание от 6 декември 2002 г. Според Съда задължението на властите да се информират относно това, дали има човек, който да се грижи за жалбоподателката, е възникнало при задържането на родителите й на 4 декември 2002 г., когато полицията не е предприела необходимите действия за уведомяване на отговорните институции, че жалбоподателката остава без надзор.
Присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3600 евро, а сумата за разходи от 5260 евро.
Наследодателите на жалбоподателите по делото „Йорданова и други срещу България“ са притежавали печатарски предприятия, които са национализирани през 1949 г. и 1950 г. Активите им са поети от държавна печатница, която по-късно е преобразувана в търговско дружество, управлявано от министъра на образованието. През 1998 г. жалбоподателите предявяват искания за обезщетяване за национализираните имущества по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти чрез получаване на акции в дружеството.
Молбите са уважени и е определен размера на обезщетенията и равняващия им се брой акции, утвърдени от министъра през юни 2003 г. През август същата година с нови заповеди министърът на образованието определя като обезщетение за жалбоподателите компенсаторни записи вместо вече утвърдения брой акции.
Тези заповеди са отменени с решения на ВАС като незаконосъобразни. Пред ЕСПЧ жалбоподателите се оплакват, че не са получили дължимото им за национализираните предприятия обезщетение.
В решенията си по делата „Мутишев и други срещу България“, „Хаджигеоргиеви срещу България“ и „Неделчева и други срещу България“ Съдът вече е приел, че в случаите, в които националният съд се е произнесъл окончателно по даден въпрос, административните органи нямат право да поставят под съмнение това решение освен при наличието на основателни и непреодолими причини. Съдът приема, че намесата в правата на жалбоподателите противоречи на принципа за законност по чл. 1 от Протокол № 1 и намира нарушение на тази разпоредба.
В съответствие с искане на правителството ЕСПЧ отлага произнасянето си по дължимото обезщетение за претърпените от жалбоподателите имуществени и неимуществени вреди, като определя срок от четири месеца за предоставяне на становище или постигане на споразумение в тази връзка. Съдът също така присъжда в полза на жалбоподателите сумата от 4820 евро за разходи и разноски.