В УНСС не си направиха добре сметката. Наказанието на студента Кезим Медев, разкрил как се пишат тройки и четворки на празни листове, не само не тушира скандала и възмущението на обществото, а постигна обратен ефект. УНСС не предприе решителни действия, за да защити морала и справедливостта, и изпусна шанса да се представи като достоен български университет, където опорочаване на изпити и сметкаджийство на дребно не се допускат.
Тъкмо обратното – ръководството се събра и реши да накаже блудния студент с предупреждение за изключване, тъй като уронил престижа на учебното заведение. Един вид, не трябвало да раздухва скандала във Facebook, ами да спази „вътрешния правилник“. Тоест, да напише някакъв сигнал, да го депозира в някоя чиновническа стая и да кръсти пръсти да започне проверка.
Ако беше спазил „процедурата“, Кезим Медев можеше да не дочака отговор, а скандалът да бъде заметен под килима. Затова и ръководството на УНСС коментира как е действал студентът, а не същината на проблема – нагласените изпити, самозабравените преподаватели, пасивните и безропотни студенти, които предпочитат да минат метър, отколкото наистина да полагат усилия и сами да си заслужат оценките.
А това е проблем на цялото висше образование.
Инерцията на университетите надолу по хълма е очевидна. Качеството на образованието става все по-ниско, защото акцентът е върху количеството. Въпросът е колко души ще влязат, а не колко подготвени ще излязат.
Тази система, изградена върху принципа „парите следват студента“, нарушава конкуренцията и ощетява добрите университети, като ги принуждава да свалят нивото. Ощетява и студентите, като им набива в главите ретроградното комунистическо мислене, че свободата говориш и да имаш лична позиция действително е като салама – по-добре да го изядеш, отколкото да го дадеш на другите и да бъдеш наказан.
Както тапията е по-важна от знанията, така дребните облаги и лесните схеми са по-важни от ценностите. Първо в университета, после в работата и в живота. Неслучайно работодателските организации редовно се оплакват, че на пазара на труда няма добре подготвени млади кадри. Има висшисти без практически умения, без способност за работа в екип, поемане на отговорност и самостоятелно мислене, но с претенции. За съжаление, този порочен модел бе защитен в УНСС, чийто мъдри глави дадоха ясен сигнал на настоящите и бъдещите си възпитаници:
Не роптайте, вземайте си тройките и ни се махайте от главите.
Затова оценките от изпита по „Геоикономика и регионална политика“ няма да бъдат анулирани, макар цялата държава да разбра, че са незаслужени и нагласени. Затова и при проф. Докова просто ще се пенсионира. Затова нейният изпит ще остане на нивото на махленски спор, воден през и срещу медиите с тоги и научни звания, а не камъчето, което да обърне каруцата.
Затова и УНСС ще продължи да се приема за място, където винаги трябва да имаш едно наум. Въпреки традициите и мисията да подготвя икономическия елит на страната. Въпреки завършилите там премиери, министри, бизнес лидери. Въпреки несъмнено качествените преподаватели, с които разполага.
В крайна сметка УНСС получи поредно петно, вместо да блесне. А можеше, най-малкото защото кандидат-студентската кампания тече с пълна сила и последните събития несъмнено ще окажат влияние върху избора на зрелостниците. Можеше, най-вече защото казването на истината не трябва да бъде никакъв проблем. Никъде. За никого.
Автор: Ани Филева