Пет века сме си "съжителствали" с османците, според МОН

Проектите на новите учебни програми предвиждат в седми и в десети клас обучението по литература, по история и география да е свързано изцяло с България заради националните външни оценявания в тези класове. Това съобщи на пресконференцията за представянето на проектите на новите учебни програми Евгения Костадинова - директор на дирекцията "Образователни програми и образователно съдържание" в МОН.

Целта на оптимизирането на програмите е да се акцентира върху традицията и изграждането на нова философия. Децата пък ще се ориентират по-добре в заобикалящия ги свят. Новите програми дават възможност, според МОН, за спираловидно надграждане на изучавания материал.

От МОН обясниха още, че в редица предмети е застъпен патриотичен момент, а целта била да се превърнат знанията в умения.

Програмите не са за деца, те са ориентирани към учителите, обясни Костадинова. Програмите са документ за професионалистите, изтъкна тя.

На пресконференцията стана ясно, че в редица класове е застъпена българската тематика, като акцентът е поставен върху националната идентичност.

Така например, Ботев се среща в литературата за 5-ти клас. В 6-ти клас пък децата ще се запознаят с Вазов, Елин Пелин, Смирненски и Йовков.

България е разтворена и присъства, подчерта Евгения Костадинова.

В 6-ти клас по история пък 50 % от матирала е за националната ни история. В 8-ми и 9-ти клас също е застъпена националната история. „История славянобългарска” отива в 9-ти клас, защото според МОН, там е нейната хронологична проява, тъй като под една или друга форма за нея е станало въпрос и в 6-ти и в 8-ми клас.

От МОН обясниха, че знанието е спираловидно и то създава метапредметни връзки.

В 10-ти клас националната история ще се представя със съвременните тенденции и с извървения досега материал.

В 7-ми клас пък децата ще се запознаят с историята на 21-ви век и историческото присъединяване на България към Европейския съюз.

Учениците няма да са ощетени, успокои Евгения Костадинова. Нямало да има стрес за децата и луфтове в образованието им.

Тя призна, че винаги може да се прави една образователна реформа по-добре, но „не е важно какво се учи, а как е представено.”

На въпрос защо се използва термина „християнизация”, вместо „покръстване”, от МОН обясниха, че причината е това, че покръстването е част от християнизацията, съобщава news.bg.

От просветното ведомство отново отбелязаха, че целта е децата да са знаещи и можещи, а на въпроса защо липсва ясно очертаване на това, че страната ни е православна държава, от МОН заявиха, че „православието излиза през очакваните резултати”.

Нова интерпретация получи и „османското присъствие” по българските земи, което при различните политически системи, национално съзнание и образование присъства като турско робство, иго, до османско присъствие. Днес от пресконференцията на МОН стана ясно, че вече говорим за „съвместно съжителство по време на Османската империя”.

Стана ясно, че българите по онова време и „османците, присъствали на наша територия са живели заедно.

Стана ясно още, че ако на изпит ученик използва вместо „владичество” или „присъствие” думи като „иго” и „робство” няма да бъде с намалена оценка.