Досега парите, които държавата отпуска, следваха студента, а не се даваха за качеството на обучението му и това трябва да се промени. Това каза в парламента просветният министър проф. Тодор Танев по време на разглеждането на първо четене на промените в Закона за висшето образование.
„Искаме да акцентираме върху приоритетните за България специалности, за да може висшето образование да има връзка с живота, с бизнеса, с потребностите на държавата”, подчерта министърът.
В текстовете, предложени от Министерски съвет се предлагат мерки за диференциране на субсидирането и прекратяване на практиката за приемане на студенти с ниски резултати с цел раздут бюджет за повече държавни пари. Субсидията за научна дейност на ВУЗ-овете ще се отпуска по сериозни критерии за научни успехи и ще се спира при слаби резултати. Ще има диференциация и при определяне на заплатите. Предвижда се обособяването на „защитени специалности” – това ще са направления, в които държавата има нужда от кадри.
В законопроекта на ГЕРБ се урежда статутът на Националното представителство на студентските съвети – с мандатност на членовете му, в състава да влизат само членове на студентски съвети или председатели. Предвижда се засилена прозрачност и отчетност на НПСС, проверка от Сметната палата с предоставяне на данните онлайн. Административната издръжка на НПСС да падне от 10% на 3% от бюджета му.
От БСП лява България предлагат в своя законопроект разширяване автономията на висшите училища и нов модел на оценка на качеството, както и промяна на модела на финансиране на висшите училища. Според левицата, рейтингът на вузовете и реализацията на студентите не отразяват качеството на образованието и реална оценка за това може да се направи на база на научния потенциал. Поради това в нейния законопроект се предлага развитие на институти в рамките на университетите, които да се занимават с изследователска дейност. Освен това, от БСП предлагат намаляване на семестриалните такси с една трета, като разликата се поеме от държавата.
От РБ настояват в своя текст ректорът, заместниците му и деканите във всеки университет да имат опит като хабилитирани лица. Законопроектът на АБВ се основава на развитието на академичната автономия и дефинира понятието образователен франчайз. Разглежда се възможността за филиали на родни ВУЗ-ове в чужбина.