49-годишният Атанас Божинов, който застреля с “Берета” Трайчо Пренджов и Панче Бобевски през 2003 г. в Сандански, замисля бягството си още преди да бъде осъден на 20 г. затвор Цели 8 г. успява да се укрие от правосъдието екзекуторът на двама македонски бизнесмени, собственици на едно от най-големите предприятия за добив на мрамор в Югозападна България, пише 24 часа.
Атанас Божинов изчезва дни преди 12 май 2008 г., когато Върховният касационен съд потвърждава присъдата му - 20 г. затвор за убийството на Трайчо Пренджов и Панче Бобевски (кои са те, виж долу б. р.). Те са застреляни с пистолет “Берета” около 20 ч в квартирата им на ул. “Васил Кънчев” в Сандански.
Два дни по-късно е задържан техният доверен човек и шеф на охраната на предприятието им “Илинденци-мрамор” Атанас Божинов, тогава на 35 г. Докато делото се движи по съдебните инстанции, той е пуснат от ареста и изчезва. Обявен е за общодържавно и международно издирване с червена бюлетина от Интерпол.
До 8 ноември 2016 г. от него няма и следа. Тогава барети от отряда за борба с тероризма атакуват луксозно имение до самия язовир “Искър” заради информация, че Атанас се укрива там. Тежковъоръжените служители на спецчастите се включват в задържането му, защото Атанас е въоръжен. Има незаконен “Макаров” със заглушител, зареден с патрон в цевта, както и патрони за други оръжия.
В имението той живее 8 г. под друго име и с фалшива лична карта. Още през 2008 г. се хваща на работа в имота като пазач и работник. Освен че охранява, се занимава и с поддръжката на имението. Че поразява с лукс, се вижда от записите от задържането на убиеца, които МВР пусна в интернет страницата си. 49-годишният мъж не е напускал къщата, твърдят от полицията. Той е роден в Сандански през 1967 г., но по адресна регистрация живее в с. Струмяни. През 1997 г. взема под аренда водоем в с. Илинденци. Покрай бизнеса си през 2001 г. се запознава първо с Панче Бобевски, а после и със съдружника му Трайчо Пренджов, които току- що са станали собственици на “Илинденци-мрамор”.
Тримата си допадат и често се виждат на обеди и вечери. Барети извеждат Атанас Божинов от имението край язовир "Искър" , където се е крил 8 г. Сприятеляват се дотолкова, че през 2002 г. Панче предлага на Атанас да започне работа във фирмата. Задачата му е да пази предприятието от кражби. Всеки ден Атанас наблюдава какво се случва там, а после докладва на Панче. Македонецът назначава във фирмата и брата на Атанас - Илия, който продава апартамента си в София и си купува къща в с. Струмяни.
До края на 2002 г. нищо не предвещава краха в отношенията на тримата. Напротив, Атанас е доверен човек, назначен на поста шеф на охраната на предприятието. Свидетел на отношенията им дори ги описва като “между баща и син”. Гардът е чест гост на семейни събирания с македонците. Той хваща и много нередности във фирмата, които съвестно докладва на началниците си. Те обаче не вземат насериозно констатациите му. Хармонията е пълна до декември 2002 г., когато внезапно отношенията им охладняват. Панче Бобевски дори се замисля дали да поднови трудовите договори на братята Атанас и Илия.
Причината - македонците са притеснени от отношението на Божинов към работниците и методите му на работа. Така се стига до вечерта на 20 януари 2003 г., когато Атанас отива в къщата на шефовете си в Сандански. Той им предлага “да уредят един кредит”. Панче го отрязва троснато, а охранителят иска обяснение. Тогава Панче се надига от дивана и се сопва: “На теб ли ще давам обяснение. Изчезвай, за да не ти се случат разни работи.”
Тримата се скарват Атанас вади пистолета си “Берета” и от 40 см стреля в лицето на Панче и в главата на Трайчо. После изчезва, но след няколко минути се връща, за да провери дали двамата са мъртви. В следващите часове Атанас идва в София. Една от първите му задачи е да се преоблече - сменя дънките, блузата и коженото яке с анцуг. Полицаи водят Атанас Божинов към мястото, където е хвърлил пистолета "Берете" през 2003 г. Два дни по-късно е задържан и доброволно дава спортния екип за изследване. По хастара на десния джоб е открита кръв от Трайчо, а по левия джоб на панталона - кръв от Панче. Експерт обяснява, че зацапването се е получило от ръка, по която има сравнително малко количество кръв. Атанас прави самопризнание. На 23 ануари 2003 г. той показва и мястото, където е изхвърлил пистолета, но полицаите не го откриват. Според съдебните психиатри той е съобразителен, решителен и комбинативен. Преди това е разследван за кражба на телевизор и побой. Три съдебни инстанции потвърждават присъдата му - 20 години затвор. Според магистратите доживотен затвор би бил твърде строго наказание.
От мотивите им става ясно, че той може да се поправи и да осъзнае стореното и при по-леко наказание. Атанас обаче духва, преди да чуе окончателното решение на съда. В сряда той е бил откаран в приемното отделение на Централния софийски затвор. Единият от застреляните - бивш кмет на Велес и югославски депутат След убийството на двамата съсобственици наследниците на Панче Бобевски поемат ръководството на фирмата “Илинденци-мрамор”. Братята Горан и Дарко Бобевски са в Съвета на директорите на дружеството, което бе приватизирано през 2001 г. от фирма на Бобевски и българка. Тогава в него работеха средно 500 души на три смени, които добиваха и преработваха мраморни блокове от три кариери край с. Илинденци. По онова време най-голямото предприятие в региона за добив и обработка на мрамор работи предимно за износ в Македония, Гърция, Хърватска, Сърбия. С годините обемът на работата намалява и сега там се трудят около 40-50 човека.
Наследниците на Трайчо Пренджов, който е бил кмет на Велес от 1990 до 1996 г. и депутат в Югославския парламент, са се отказали от частта си и вече нямат нищо общо с дружеството. Само преди дни капиталът на фирмата бе увеличен от 51 260 лв. на малко над 1 млн. лв. Новите 993 хил. акции бяха записани на “Мармо консулт корп”, регистрирана в Панама, като непарична вноска. Това стана, след като “Илинденци-мрамор” се превърна в длъжник на панамската фирма по два договора - за цесия за 200 хил. евро и за вземане от 308 хил. евро. Като физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството, са записани Горан Бобевски и майка му Дафинка Страторска.
За м. г. дружеството регистрира спад в добива на мраморни блокове - 4566 кубика, спад в приходите от продажби, които са 821 хил. лв., и малка част от тях са от износ. Завършва счетоводната година със 118 хил. лв. загуба. През януари т.г. дружеството получи концесия за 25 г. Според договора ще трябва да инвестира 700 000 лв., а очакваните концесионни плащания са за над 1,5 млн. лв. Малко след убийството Горан Бобевски дари скално-облицовъчни материали на община Струмяни, където е фабриката, с които бе ремонтиран площадът.