Пастрокът килър Димитър: Дъщерята Иванка ме ядоса и я удавих

"Бях много пийнал и не ядох нищо през деня, не беше планирано. Иванка ми се отяде и белята стана. Ядоса ме нещо, но аз си бях виновен. Съжалявам много, не помня как точно стана." Това заявява в затвора в Пазарджик Димитър Георгиев. Мъжът изтърпява доживотна присъда без право на замяна за убийството на доведената му дъщеричка, пише "България днес".

Пастрокът погуби 7-годишното момиченце на 18 май 1998 г. Убийството е станало по особено жесток и мъчителен за малката Иванка начин, категорични са разследващи и магистрати. С ритници и юмруци Димитър отнел живота на доведената си щерка, а после я удавил в река до родното му село Вакарел, гласят данни на разследващите. Бруталното убийство отвежда Димитър в килия до края на дните му. Днес той съжалява за посегателството, но посочва още един убиец - братчето на погубената Иванка.

"Гошко участваше по-активно от мен в убийството. Не сме го обмисляли предварително, просто така стана. Двамата не са от един баща", казва затворникът и настоява за очна ставка с момчето 18 години след кървавата саморазплата.

"Искам да докарам Гошко при мен да направим очна ставка. Да докаже той какво е правил. Не че прехвърлям вината. Но той казва, че Иванка имала порок на сърцето", казва Димитър, а думите му препращат към случая с пребития Тодор във Враца, който починал заради вродена сърдечна болест, а не от побой, както сочат данни от експертизата.

Димитър избягва да посочва конкретен мотив за убийството. До последно твърди, че не е било умишлено. Но разказва, че конфликтите между тях били чести.

"Ваня лошо правеше. Два-три пъти ходи в комшиите, пият разни неща. Казват ми - гони го това, не ти трябва. Ама кой да слуша. Правех грешки, че не я потупвах. А тя ми викаше "педе*аст, боклук, не си ми никакъв". Наричаше ме "оня", казва пастрокът убиец за 7-годишното момиченце.

Не само в доведената му дъщеричка Димитър вижда напрежение в дома. Беля вкъщи си докарал мъжът главно прибирайки майката на Иванка, убеден е затворникът, познат в затворническото общество с прякора си Мастиката.

"Иванка какви неща знае и ми е казвала за майка й - че била с 4-5 мъже накуп. Гледала е дори как става", твърди пандизчията от затвора в Пазарджик.

И продължава:"Майка ми, лека й пръст, я доведе, а аз я харесах. Вика - гледай какво моме. Хората ми казаха - не ти трябва тоя боклук, тоя парцал. Но аз се доверих", връща лентата назад Димитър.

Това се случва в зората на демокрацията. През 1991 г. килърът излиза от затворническото общежитие в Казичене. Там изтърпява присъда от година и половина, защото сгазил жена с камион.

Работил като кранист, докато е зад решетките, а после и като майстор в Съдебната палата. Така излежал само няколко месеца зад решетките. А излизайки на свобода, се съгласил да прибере посочената от майка му жена.

"Тя иска само пари и да взима детските. Влачи се с много мъже. Регистрирах и нея, и децата й на мое име, такива бяха времената. Гошето ме слушаше. Оная, Иванка, не слушаше", разказва бандитът.

И продължава: "Гошко ми разкри, че вуйчото на Ваня се е гаврил с нея. Казах на майка й, а тя ми отвръща, че не я интересува. Не я е грижа за дъщеря й, не я интересуваха дечурлигата. Искаше само детските им да взима", твърди килърът.

Целият живот на Димитър се оказва объркан. Наред с тежките семейни отношения, кражби бележат младостта на младия вакарелец.

"Правех кражби с момчетата, аз поемах вината. Влизах в затвора, а те си стояха навън. Крадях по вилите около Вакарел. Не разбивах и не чупех, за да поправят после хората. Взимах работи, които можеха да се носят. А жена ми ходеше по други мъже да я "уважават". Казаха ми в затвора, ама кел файда", вдига рамене пандизчията, осъден да търка наровете доживот без никакъв шанс да помирише свободата.

Признава, че имал лоши приятели, но и самият той бил такъв. Пробвал и с честна работа, но заради богатото криминално досие не се задържал дълго.

"Бях частна охрана на 9 къщи, взимах много пари. Но полицаите от Ихтиман ме съсипаха, като разбраха. Още от казармата през 1984 г. съм регистриран за кражби и нямах право да нося оръжие", обяснява Димитър Георгиев.

И още: "Бавноразвиващ се съм, пет години съм карал в помощно училище в с. Скравена. Не може да вляза в затвора и той да компенсира. Не стават тия неща така. Водех се на отчет, но как ме снеха, нямам представа", споделя затворникът.

Родителите на убиеца се оказват бедни, но трудолюбиви хора. Баща му дори опесъчавал междуградски пътища и магистрала "Тракия". Докато не бил убит.

"Баща ми го утрепаха в махалата. Отзад главата му беше разцепена. След опесъчаването гледаше стока в една вилна зона. Пари - колкото му дадат. На оня нещо му станало, дето го викнал на работа... И през зимата го бяха хвърлили гол на кревата", разказва синът.
От години не е виждал и майка си. Тя е жива и здрава, но няма пари да дойде да го види в затвора в Пазарджик. А вероятно и желание.

"Майка ми идва последно 2007 г. и не ме пуснаха да я видя, защото съм нямал право. Брат ми има жена и три дъщери, но няма пари да дойде от Ихтиман. Майка ми, докато беше жива, плащаше бензина, сега кой да го поеме", разказва Димитър с уточнението, че няма любими хора навън.

Липсва му само свободата, но не и определен близък човек. Дори правил опит за самоубийство, но неуспешен.

"То стана смешна работа. Прозорецът беше много тежък. Увиснах на него, паднах и той щеше да ме утрепе. За едно бесене щях да се утрепам. Но разбирам от ток, две жици допирам и айде. Скоро може да ме видиш как съм се одървил", предупреждава затворникът.

Това бил един от знаците, които показал на затворника, че ще живее по-дълго, отколкото си мисли. Другият дошъл от неизвестна ясновидка.

"Една помакиня гледачка ми каза, че ще доживея до 105 години и много ще страдам. Ще бъда най-старият затворник в България и ще се гордея с това. Каквото каже горе шефът, това ще е, вярвам в него", споделя пандизчията за финал.

"Уважавах" комшийки срещу кафе

"Плащах на комшийки и си ги "уважавах". Цели 54 махали са, кой трябва да ги люби - Митко. И женени, и всякакви. По 300 лева едно време беше, някой път и на вересия карахме. Един хляб беше 500 лева. За половин хляб и по едно кафе работеха пълна програма", хвали се затворникът.

Димитър обичал да си пийва. Не бил алкохолик, категоричен е той. И разказва: "Преди убийството бях вършил работа на едни хора. И като почнах - само по 200 г твърд алкохол. Каквото има - и бензин съм пил. Дърпам маркуча и се нагълтвам. Мисълта ми е, че не пия редовно и не ми личи.

Осъди затвора за 2 бона, нямал клозет

Килърът осъди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", задето в килиите му нямало тоалетна и течаща вода, а за целта използвал кофа. Административният съд в Пазарджик постанови 2000 лв. обезщетение на пандизчията, който имал и куп други претенции. Някои от тях са, че не могъл да завърши средното си образование, не му били зачитани човешките права, бил лишен от право на вероизповедание, на обществен и социален живот.