Ангел Йорданов е брат на бившия вътрешен министър Емануил Йорданов, който понастоящем е кандидат за вице-президент на Румен Христов от „Синята коалиция”.
„Беше среща на басейна „Спартак” между мен, Влаев и изпълняващия по това време длъжността изпълнителен директор на „Спартак” Николай Михайлов Въжаров. В рамките на тази структура случаят започна да се прехвърля от ръка на ръка в следната последователност – Въжаров, Кирил Богданов Топалов, Алексей Петров /Трактора/, Адриана Владимирова Чернева.”, разказва Ангел Йорданов, който 14 години не намира съдействие нито в МВР, нито в ГДБОП, нито в прокуратурата.
Ангел Йорданов е брат на бившият министър на МВР Емануил Йорданов, който днес е кандидат за вице-президент на „Синята коалиция” заедно с кандидата за президент Румен Христов.
Строителен инженер е.
Ангел Йорданов се е обърнал към afera.bg убеден, че трябва да се гласност на историята му, защото тя е пример за това как 14 години няма власт, която да има волята да разследва издъно престъпленията, които го връхлетяват.
Ето и разказа на самият Ангел Йорданов:
„От септември 1997 г. семейството ми е обект на престъпления, извършени от силови групировки и криминално проявени лица. Основните подбудители на тези престъпления са лицата :
1. Иван Петров Инински /Свинята/
2. Павел Цветанов Влаев
3. Красимир Инински
4. Миглена Александрова
5. Йордан Денев /Джибрата/
6. Алексей Петров /Трактора/
7. Адриана Владимирова Чернева
8. Лора Маркова
Първото по – сериозно престъпление бе извършено на 08.09.1997, когато, на улица „Три уши” №113, неизвестно лице ме приби и ми счупи десния крак. По това време изграждах сградата на посочения адрес съвместно с фирма „Кристал” ООД, формални собственици на която бяха Красимир Иванов Инински / ЕГН 73........... /и Снежана Ининска, а неформален собственик бе Иван Петров Инински. Непосредствено преди инцидента бях извикан по телефона от сътрудничката на Иван Инински - Ирина под предтекст, че покрива на обекта е протекъл. След инцидента успях да се кача до последния етаж на сградата, но теч на покрива нямаше. По – късно ми бе подхвърлено от Павел Цветанов Влаев, че вероятно съм бил нападнат от човек на Димитър Димитров – Маймуняка. До този момент аз не знаех нищо за връзките на клиентката на Инински Миглена Александрова, както и за контактите на сем. Инински с Георги Илиев и групировката ВИС.
Друго направление, по което е „разработван” моя случай, е спортен клуб „Левски” – интерхолдинг „Спартак”. Това става по предложение на Павел Цветанов Влаев направено пред председателя на клуба Стоян Хранов. След одобряване на идеята Влаев дълго време ме убеждаваше, че „Спартак” са структура, която се занимава с кредитиране и може да ми помогне при решаването на различни проблеми.
Беше среща на басейна „Спартак” между мен, Влаев и изпълняващия по това време длъжността изпълнителен директор на „Спартак” Николай Михайлов Въжаров. Беше ми отпуснат кредит за символична сума с много сериозни лихви.
В процеса на водените разговори, в последствие, аз все повече недоумявах, защо проблемите по които се обръщах към тях за съдействие или съвет, все повече се задълбочават. В рамките на тази структура случаят започна да се прехвърля от ръка на ръка в следната последователност – Въжаров, Кирил Богданов Топалов, Алексей Петров /Трактора/, Адриана Владимирова Чернева.
Предусещайки нещо нередно аз започнах да договарям кредити, за реализиране на дейността си, с частни лица. Без да подозирам обаче, че споменатите вече структори ще се доберат до тях и ще направят цесия на задълженията, без аз да бъда уведомен за това и без за целта да бъдат оформени никакви документи, така както се изисква това от закона. Срещу изкупуването на така наречените „лоши кредити” формалните вече стари кредитори са се ангажирали да участват в престъпните схеми срещу мен и моето семейство. Анонимните неформални кредитори са правели всичко необходимо, около мен да съществуват достатъчно проблеми, за да не мога да обслужвам взетите кредити.
В резултат от комплекса „активни мероприятия”, по незаконен начин ми бяха отнети мезонет на ул. „Три уши „ 113 и апартамент 7 в бл. 719, ж.к. „Люлин”. Беще осуетено и строителството на жилищен блок в ж.к. „Люлин” ІХ м-р, както и строителството на жилищен блок на ул. „Софроний Врачански” 48
В опита си да изляза от тази схема, през 1997 г. аз договорих самостоятелно и започнах строителството на нова жилищна сграда в ж.к. „Люлин” ІХ м-р. Изкопните работи на обекта бяха реализирани при напълно оформена строителна документация. Въпреки това, без да има издадена заповед от компетентен орган, през декември 1997 започна засипването на изкопа неизвестно по чие нареждане. Опитите да получа информация или съдействие от администрацията в р-н „Люлин” или РПУ на МВР останаха без последствия. По този начин от неизвестен извършител ми бяха нанесени много сериозни материални щети и на практика бе осуетено изграждането на обекта.
През този период бяха извършени редица обири и взломни кражби в имоти моя собственост или собственост на семейството, като например:
- кражба в книжарница бл. 719, вх. А, ж.к. „Люлин” 7 – София
- взломна кражба в мезонет ул. „ Три уши” №113 – София
- взломна кражба в бл. 68, ап. 52, кв. „Възраждане” – Варна
- взломна кражба в офис ул. „Софроний Врачански” № 48 – София
- кражби от строителен обект ул. „ Три уши” № 113
- кражба от строителен обект ул. „ Търново”, ж.к. „ Люлин „ 9 мр.
Бяха извършени и улични обири на синовете ми Николай Ангелов Йорданов и Горан Ангелов Йорданов, като за всички престъпления бяха подавани сигнали в съответните подделения на МВР, но без от това да произтекат никакви последствия.
Вместо това е имало случаи при които полицаи са ме заплашвали от името на групировките стоящи зад тези престъпления.
Броят на съучастниците в извършените престъпления надхвърля 100.
Тази информация е коментирана по всички нива на МВР и по разкриване на престъпленията нищо не е направено.”
Afera.bg попита Ангел Йорданов не се ли е опитал брат му Емануил Йорданов като вътрешен министър да помогне по описаните казуси.
„Събитията, които описвам не се бяха случили по времето, когато брат ми бе министър на МВР. Мога да кажа само, че през двете години, в които бе министър единственото, което се случи е, че темпото, с което ме мачкаха рязко намаля. А и съм убеден, че той нямаше буквално никакви възможности за да направи нещо повече”, казва Ангел Йорданов.
Братът на Емануил Йорданов – Ангел се е обърнал лично към главния секретар на МВР Калин Георгиев и той е запознат със случая му, като е демонстрирал и силна заинтересованост. ГДБОП също са осъществили контакт с Йорданов, но той смята, че „само се говори и над тях има висши фигури, от които зависи дали ще се размърдат”.
Ангел Йорданов няма илюзии, че виновните за онова, което го е сполетяло, ще си получат заслуженото. Той обаче е категоричен, че трябва да се дава гласност на всичко, за да знаят хората кой кой е в тази държава и за да си правят сами изводите защо бездействат МВР и прокуратурата.