В България кампанията за европейските избори напълно беше затъмнена от националната кампания. Това заяви пред БНР зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева преди дискусията "Европейски избори: България в европейския контекст".
Според нея тази дискусия ще е един от редките случаи, в който наистина ще може да се говори за темите на следващия Европейски парламент, за следващата Европейска комисия и за това какво искат държавите от ЕС, включително България.
Тя напомни, че предишният ЕП е бил повлиян от силна вълна на подкрепа за ЕС и за европейския проект след Брекзит. Този път обаче изглежда, че махалото е тръгнало в обратната посока, смята Чернева.
"В следствие на всички тези кризи, войни, притеснения, които европейците имат, ще има един парламент, който ще е по-консервативен, в който партиите по в дясно от центъра ще спечелят повече гласове. В този смисъл страните-членки, които имат голямата роля в рамките на Съюза, ще трябва да се съобразяват с тази промяна на настроенията".
По думите ѝ всички европейски избори, дори когато не са 2 в 1 като в България, представляват вид проверка за националните правителства.
Според нея при всички случаи не може да се говори за промяна на договорите.
"По-скоро ще видим по-малки, но знакови в някакъв смисъл промени. Ще видим много повече разговори за сигурност и отбрана. Ще видим много повече разговори за сигурност на границите по отношение на миграцията - вероятно много повече средства за тях. Ще видим много по-силни мерки за стимулиране на европейската индустрия. Също ще видим този разговор за новата европейска индустрия да намалява малко разговора за климатичните цели и зелените политики. Виждаме много повече внимание върху ядрената енергетика, включително геотермални източници. Това са промени във вече съществуващи политики, които ще отразяват желанието на европейските граждани да видят повече сигурност и да се чувстват по-защитени в този голям европейски проект", обясни Чернева.
Какво прави една държава със своето членство в ЕС, зависи единствено и само от нея, категорична бе тя. И подчерта, че българското общество трябва да изисква повече от своите представители, когато те участват в европейски дебати.
"Когато ние сами себе си възприемаме като получатели на политики, не трябва да се учудваме, че всички останали започват да гледат на нас по този начин", обясни тя.