Социологът Геновева Петрова представи последното изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 27-30 март между 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица, информира БНТ.
Избирателната активност, която е регистрирана към периода на провеждане на проучването е, че на изборите в неделя ще отидат да гласуват между 2,6 и 2,8 милиона души. Това се равнява на около 51 на сто от постоянно пребиваващите в страната гласоподаватели. Но ако се изчислява като дял от избирателните списъци от общия брой избиратели в списъците, всъщност е по-ниска - от порядъка на 43%, уточни социологът.
Съществена част от хората имат притеснение от ковид кризата, която може да повлияе до последния момент на решението им да гласуват. 10% от тези 2,8 милиона, решили да отидат до урните, много силно се притесняват от това, други 36 на сто - отчасти.
"Възможно е в дните преди изборите или в самия изборен ден да настъпи по-съществена динамика на спад в избирателната активност, която респективно би довела до по-съществено разместване на политическите партии", коментира Геновева Петрова.
В това проучване не е изследвана нагласата на карантинирани избиратели, но е факт, че има карантинирани избиратели, които ще бъдат затруднени да гласуват. От друга страна, имаме уверението на ЦИК, че изборната администрация ще направи максимума, за да могат те да подадат гласа си.
В началото на кампанията от "Алфа Рисърч" са измерили, че има около 450 000 души, които искат да гласуват, но все още не са решили кого да подкрепят. В последните дни на кампанията почти половината от тези 450 000 са направили своя избор в периода на предизборната кампания. Има и една съществена част избиратели, които заявяват, че ще продължат да обмислят своето решение и включително това би могло да доведе до решението им да не отидат да гласуват, коментира социологът.
Според избирателите, които имаме и избирателната активност, която от "Алфа Рисърч" прогнозират, в парламента ще влязат 6 или 7 политически партии. ГЕРБ и БСП са водещите партии. Специфичното при тях е, че в рамките на кампанията дистанцията между тях нараства. ГЕРБ запазва практически резултата си от началото на кампанията стабилен и устойчив, но БСП бележи лек отлив на избиратели.
Други две партии са в спора за третото място. Това са "Има такъв народ" и ДПС. Те са с много сближени резултати. Активността ще реши този спор.
"Ако се стигне до една по-ниска активност, тогава ДПС предвид силно мотивирания си електорат и не на последно място традиционно добавения вот от чужбина, ще има евентуално по-висока тежест в крайния резултат. Симпатизантите на "Има такъв народ" са по-скоро емоционално мотивирани, те са основно антисистемно насочени избиратели, които не се интересуват от политика и могат както бързо да се мотивират, така и бързо да се демобилизират. Една по-висока активност би била от полза за партията, но при една по-ниска активност това няма да работи в тяхна полза", коментира социологът.
Друга група са "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън". Това са партиите, между които се води най-активно борбата за протестния вот към момента. Тези две формации най-интензивно бележат ръст в хода на кампанията, но логиката на подкрепата при тях също е различна. "Демократична България" разчита на един относително лоялен електорат на партиите, които влизат в това обединение, и в хода на кампанията привличат допълнително подкрепа най-вече сред по-младите избиратели от по-големите градове. При коалицията около Мая Манолова тази партийна лоялност отсъства. Там вотът е подобен като за партията "Има такъв народ" и така както в хода на кампанията успя да събере подкрепа, едно неблагоприятно стечение на обстоятелствата с активността, това може да доведе отново до нейния спад, коментира Петрова.
ВМРО са на границата от 4% за представителство в парламента. Много интересна е цялата ниша на националистическите партии - ВМРО, "Воля" - НФСБ, партии като "Атака" и "Възраждане" - за тях тази кампания се превърна в своеобразна вътрешна битка за радикалния, за националистическия вот. Най-съществен ръст в хода на кампанията бележи коалицията между "Воля" и НФСБ.