Тодор Джиков втори в листата на ПП „Републиканци за България“ за 24 МИР София, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Г-н Джиков, вие сте председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, защо се впускате в политиката?
Защото има изключително много работа, която трябва да се свърши. Забързани в ежедневието и в проблемите не си даваме ясна сметка с какво се храним, какво дишаме. Наднорменото тегло, автоимунни заболявания при новородените, тийнейджъри, алергии, онкологични заболявания – това е резултат от храната, която произвеждаме. От 21 години се занимавам със земеделие, аз и съдружниците ми произвеждаме около 3% от картофите в България. Всеки път, когато влизам в супермаркета, си задавам въпроса какво плащаме, защо даваме огромни пари? - 14 милиарда лева се изсипаха в българското земеделие от 2007 г. досега, а на практика в магазините български са само хлябът и олиото.
С какво българската продукция отстъпва на вносната? Защо не може да се наложи на пазара?
Не е въпросът само да се наложи, въпросът е да я произведем. Истината е, че не произвеждаме. Истината е, че в момента ние изсипваме страшно много пари, а на практика не виждаме за какво. Онзи ден ми направи впечатление една организация – изследва 17 кисели млека от различни марки. Оказа се, че само 3 от тях, забележете, са с истинско българско мляко. Във всичките останали над 50-60, 70% присъства сухо мляко. Тук искам да отбележа и колбасите, консервите, кашкавала, сиренето. Не може за 13 години да изсипеш 14 милиарда – това е един огромен ресурс. Такъв ресурс българското земеделие не е получавало от Освобождението за толкова кратко време, а да стоят така нещата.
Защо крайният ефект не е удовлетворителен?
Защото явно целта, за която се раздават пари, липсва. Раздаването на пари не е цел. Цел е да се възстанови производството на българските плодове и зеленчуци, на млякото, на месото и те да се влагат в млечните и месни продукти. Цел е повишаването на социалноикономическия статус на населението. Вчера ми направи впечатление снимка от детска площадка в родопско село – чисто нова детска площадка по Програмата за развитие на селските райони, която струва сигурно 90-100 хиляди лева. До нея имаше едно огромно училище, бивша детска градина, в която зееха дупки по покривите, нямаше керемиди, беше като след бомбардировка в Косово или Босна. Разбирате ли за каква аномалия става въпрос? Раздаваме пари вече 10-11 години без конкретни цели. Целта е производство и консумация на биологични храни. Тук раздаваме на година по 40 милиона лева, а липсват биологичните продукти. Какво произвеждаме, къде отиват тези пари?
Това означава ли, че липсва контрол върху тези средства?
Не, не коментираме контрола. Коментираме ефекта от тези средства. Всички ние, които обикаляме Европа, забелязваме, че на различните продукти има различни стикери, които означават– къде е произведено, регионални стандарти, браншови стандарти, географски стандарти. В България това липсва. Защо толкова години не направихме законодателни инициативи да може да има браншови и регионални стандарти? Защо само говорим примерно за зелето от Петърч, за дините от Любимец, за картофите от Самоковско? Това е елементарно, това може да се направи. Пари може да се дадат и трябва да се дадат срещу производство на храна. Онзи ден министърката и министър-председателя казаха, че са изсипали 82 милиона в сектор „Плодове и зеленчуци“ и в същото време влизаме в един супермаркет и от 50 вида зеленчуци два или три са български.
Какво трябва да се направи в законодателно отношение?
Първото нещо, това е по най-бързия начин да се въведат регионални стандарти, да се въведат запазени марки, продукти с географско обозначение, контролът на храните да не е само документален, а да е реален.
Много от вашите колеги, които се занимават със земеделие, се оплакват от невъзможността не толкова да произведат продукция, колкото да я пласират, да я продадат. Така ли е на практика?
Това е другият основен проблем. Ние само говорим, че трябва да се сдружават земеделците, че трябва да се правят организации на производители, че трябва да се инвестира в големи складове, в логистика, в пакетаж, но не го правим. Има непосилни изисквания. Има толкова много административна тежест за тези групи организации на производителите, които спъват реално този процес. Без да се организираме в групи, ние, земеделците не може да останем на единния пазар. Конкуренцията е жестока. Трябва да се работи. Не може да говориш едно и също и да повтаряш как работиш с дребния и средния земеделец, как работиш за възстановяване на плодове и зеленчуци, как работиш за това да се произвежда отново качествено българско мляко и в същото време да правиш коренно противоположното. Преди един месец Фонд „Земеделие“ изнесоха информация какви субсидии са налети в България за последните 10 години. Едно семейство се оказа, че за 10 години е взело над 200 милиона лева. 80% от бюджета в земеделието отиват при 300 едри стопанства, останалите 20% - при 65 000 души. В същото време има над 70-80 хиляди земеделски стопани, които работят по западноевропейските ферми и произвеждат за немци, за холандци, за англичани, вместо да работят в България, да им се създадат условия да произвеждаме качествена храна.
Разковниче ли е за решаването на проблемите сдружаването на производителите?
И сдружаването на производителите, и активната работа в Министерството на земеделието и храните. Там се определя политиката на държавата. Не може да има 6000 регистрирани биологични производители, по 45 милиона всяка година да се плащат за биологично производство и да нямаме 100 производителя на кръст, да не може да намерим продукция. Има една програма – „Училищен плод“, по която на децата в училищата и в детските градини се раздават плодове. 50% са изискванията за биологична продукция, но търговците не могат да намерят българска биологична стока. Къде отиват тeзи пари?
Тази програма стана доста спорна през последните години заради качеството на продуктите, които се дават на децата.
Естествено. Разковничето е в Министерство на земеделието, храните и горите. Защо миналата година, когато се направи промяна на храните, не се регламентира в публичния сектор да се предлагат първо български храни, произведени в България плодове и зеленчуци, мляко, месо и ако липсват, тогава да се даде възможност за вносни продукти? Защо трябва да обираме некачествените храни на Европа? Защо?
Ядем ли генномодифицирани картофи, които са внос от някъде?
Генномодифицирани картофи в Европейския съюз не се произвеждат, не само картофи, а и храна.
Или поне не би трябвало.
Да. Ядем картофи от Полша, от Германия, от Холандия, от Франция. В същото време в нашите планински и полупланински райони земеделците произвеждат и няма кой да им изкупи продукцията.
Ето това е много тъжно.
Целта на тези пари, които ги дава Европейският съюз, са изключително важни за планинските и полупланинските райони. Там трябва социално-икономическата среда да се подобри, трябва да задържим населението, да ги върнем от Европа да си произвеждат по родните места. Имаме изключително хубава земя, всички знаем качествата на българските плодове и зеленчуци. Защо трябва да е такъв разграден двор? Това на Запад го няма. Не може да отидеш примерно в една Франция, в Бретан, да закараш български картоф и да го продадеш. Няма ги стандартите, няма го регионалното изискване, няма го желанието на потребителите. Това са все неща, които трябва да се инициират.
Защо избрахте да бъдете част от ПП „Републиканци за България“?
Това е основата, за която избрах да се включа в този проект. Когато говорихме с председателя и заместник-председателя, те изрично потвърдиха, че политиката в земеделието, която смятаме за правилно да я налагаме, ще я налагаме и това, което искаме, ще го правим без никаква външна намеса, т.е. абсолютна самостоятелност. Това го искаме. От 21 години аз се занимавам със земеделие и смея да твърдя, че отлично познавам проблемите и на земеделците, и в държавната администрация. Ние трябва да вървим ръка за ръка. Трябва да се инициират промени, и то много бързо. Ако затворим в момента границите на България, само два месеца ще ядем български плодове, зеленчуци, месо и мляко, оттам нататък ще ядем 10 месеца казанлъшки понички. Ние произвеждаме зърно и олио, това е. Не бива. Ние сме учили Европа на земеделие, на градинарство. В момента да внасяме праз лук от Македония, гъби от Полша. Преди една седмица гледах – захарно цвекло от Латвия. Докъде стигнахме?
Към кого се обръщате, кой очаквате да ви подкрепи?
Ние се обръщаме към българския народ – да помислят реално, да погледнат предизборните програми и да вземат след това своето решение. Не бива да гласуваме за личности, не бива да гласуваме за цветове. Това го играем 30 години. Българинът е разумен човек, трябва да погледне какво му се предлага и какво му се обещава да се направи. И не само това. Когато минат изборите, да си дадем някакъв срок – половин година, една година, и когато виждаме, че не се случват нещата, че предизборните програми не се изпълняват, сме длъжни да излезем и да поискаме това, което са ни обещали. Не бива да си седим вкъщи, не бива да пропускаме шанса за гласуване. Само така се променят нещата.
Кой е проблемът, за който най-често ви споделят избирателите?
Избирателите, с които се срещам, са свързани основно с производството на храна. Проблемът, който ми споделят, е за административните тежести, спънките от страна на Министерство на земеделието и храните, липсата на условия за добро и нормално производство, за живот по селата.