Десет дни преди изборите, на практика, всички въпросителни остават, коментират от "Медиана" на базата на данните от свое проучване, направено между 16 и 23 март сред 1004 души на възраст над 18 години, представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенцията "Медиана" и е реализирано със собствени средства.
Не може да се отговори на въпроса колко ще са партиите в парламента - данните към момента показват, че те могат да бъдат както само четири, така и осем, коментират социолозите. Според тях засега сигурни могат да бъдат само четири политически формации - ГЕРБ, БСП, ДПС и "Има такъв народ". Още четири формации имат шансове, но всички те се намират твърде близо до 4-процентната бариера за влизане в парламента - "Изправи се! Мутри Вън!"; Демократична България; ВМРО и Воля/НФСБ, посочват от "Медиана".
Те отбелязват, че не може да се отговори категорично и коя политическа формация ще бъде първа, коя втора и коя трета. Засега ГЕРБ води пред БСП, като разликата е около 150 хил. гласа в полза на управляващите. Разликата между БСП и "Има такъв народ" е около 300 хил. гласа, а тази между ДПС и Слави Трифонов е около 70 хиляди. Колебаещите се дали и за кого да гласуват са над 350 хиляди.
Според данните ГЕРБ би получил 27 на сто от гласовете на заявилите, че ще гласуват, "БСП за България" - 23 на сто от заявилите, че ще гласуват, "Има такъв народ" - 13.5 на сто от заявилите, че ще гласуват, ДПС - 11.3 на сто. "Изправи се! Мутри вън!" биха получили 6.7 на сто от заявилите, че ще гласуват, "Демократична България" - 4.7 на сто, ВМРО - 4.2 процента, Воля-НФСБ - 4 процента, АБВ - 1.6 на сто, "Възраждане" - 1.5 процента.
Това, което данните позволяват да се каже е, че в обществото е налице подчертано желание за промяна на управлението, но няма преобладаващо мнение кой може да бъде субектът на тази промяна, коментират от "Медиана". Според изследването 50 процента искат да има ново управление, 21 на сто - ГЕРБ да продължи да управлява, а 29 на сто нямат мнение.
Според анализаторите при конфигурацията, очертана към момента, е проблем както запазването на статуквото, така и формирането на мнозинство около опозиционните формации.
Не може да се определи колко избиратели ще се явят пред изборните урни. Към момента около 3.4 млн. избиратели декларират, че твърдо ще гласуват. Прави впечатление обаче, че тази декларативна изборна готовност намалява с приближаването на изборите, констатират социолозите. Това е точно обратното на всичко наблюдавано на предходни избори, отбелязват те и допълват, че може да предвещава значително снижаване на реалната изборна активност.
Същевременно 11 на сто от избирателите, които са заявили, че твърдо ще гласуват, все още се колебаят за кого да гласуват. Това означава, че 350 хил. избиратели се колебаят в избора си, а вероятно - и дали въобще да гласуват. Отдръпването на тези избиратели от изборите или масираното им насочване към една или друга политическа формация може драстично да промени картината на политическите нагласи в страната, смятат анализаторите.
От "Медиана" уточняват, че това е снимка на обществените и политически настроения и нагласи на хората към момента, а не е прогноза.