ПП „Републиканци за България“ почете паметта и делото на Васил Левски в днешния ден, когато се навършват 148 години от обесването на българския революционер.
Скъпи сънародници, българи в отечеството и извън неговите предели!
Днес, когато отново се прекланяме пред личността на Васил Левски, когато отново свеждаме глава в почит към неговата мъченическа гибел в едно напрегнато и изпълнено с противоречия време, делата му отново се изправят като предизвикателство към всички нас.
И днес Апостолът на Свободата ни зове да преодолеем дребните ежби и съперничества, правдиво и безпристрастно да си посочим един другиму кривиците, но да вървим заедно в името на България, която трябва да оставим и на следващите поколения.
България на свободни и достойни хора; България с развито гражданско общество, което търси справедливостта срещу всички недъзи на съвремието, което е достойно за свободата и не чака да му я поднесат на тепсия.
Ние, от „Републиканци за България”, съзнаваме, че заветът на Апостола за „Чиста и Свята Република“ в много отношения все още е трудно постижим идеал за съвременното ни общество. Все още правото на закона отстъпва пред правото на силния.
Вишегласието се оказва следствие не на обществената воля, а на договорки и задкулисни машинации. Властта се изражда в самоцел, която осигурява лостове за влияние, а не се упражнява като служение и отговорност към обществото.
„Чистата и Свята Република“ на Апостола днес е немислима без демокрацията, основана на изконните принципи на европейската цивилизация: реална, а не декларативна равнопоставеност на всички членове на обществото, прозрачност в управлението и публичност при взимане на съдбовни за държавата решения.
„Чистата и Свята Република“ на Апостола днес означава България да е пълноценен член на европейското семейство, а не терен за чужди влияния.
„Чистата и Свята Република“ на Апостола днес трябва да превърне България в уютен дом за всички нейни граждани, в сигурен пристан за сънародниците ни от чужбина.
Днес, онова, което е дълг на всеки от нас, е нищожно в сравнение със саможертвата на Апостола – никой не очаква от нас да отдадем живота си, но да посвещаваме времето и средствата си за справедливи обществени каузи; за дела в полза на хора, които са в нужда; за защита на онеправданите; за добруването на отечеството.
Ние, българите от ХХI век, продължаваме да се питаме:
Дали съхранихме заветите на Апостола на Свободата?
Имаме ли кураж и вдъхновение да вървим по стъпките му?
Готови ли сме да принесем поне частица от неговата саможертва в името на Отечеството?
Отговорите на тези въпроси може да звучат и като упрек, и като призив. Зависи от собствената ни съвест!
Нека Апостолът на Свободата да бъде така вдъхновение за всички поколения българи, а ние нека всеки ден да бъдем негови достойни наследници!
Поклон пред вечната памет на йеродякон Игнатий, Васил Левски, а духът му да се свети във всички нас! Да живеее България!