В секциите с машинно гласуване, които бяха 3000, от общо 617 241 хиляди гласували, 158 967, тоест 25,75 процента, са дали своя вот с машина. Това беше обявено на пресконференция на Института за развитие на публичната среда, на която беше представен представи анализ за изборите за Европейски парламент, предаде репортер на Novini.bg
От изнесените данни стана ясно, че най-много избиратели са гласували с машини в 23-ти и 24-ти избирателни райони в София – около 40%, в Габрово – 37% и в 25-ти избирателен район в София. Най-малък е делът на избралите да гласуват с машини в районите на Кърджали, Търговище, Монтана, като той варира между 10 и почти 13%.
От правото си на машинно гласуване са се възползвали най-много от гласоподавателите на "Волт" - 53%, "Демократична България" – 49%, а в най-малка степен машинно са гласували подкрепилите ДПС - под 10%, ДОСТ – около 12% и "Презареди България" – около 9%.
В 309 секции гласовете с машина са повече от подадените с хартиена бюлетина. В една от секциите в София 83% от избирателите са гласували с машина. В добричкото село Стефаново 212 души, или 80% избирателите, са гласували с машина, а във Велико Търново почти 71% от избирателите са гласували с машина в съответната секция.
На пресконференцията беше отбелязано, че машинното гласуване е било съпроводено с редица проблеми, като например това, че обществената поръчка е проведена в последния възможен момент. Сякаш машините не бяха адекватно представени публично и това имаше ефект върху гласуването. Късно бяха изготвени и публикувани методическите указания, заявиха от Института за развитие на публичната среда.
В 1139 протокола има несъответствие между данните от машинното гласуване и окончателните резултати от изборите. Причините за несъответствията са неправилно пренасяне на преференции в окончателния протокол, пълно непренасяне на преференции в окончателния протокол, както и допуснати технически грешки – например в машинния протокол преференцията е за кандидат №4, а в окончателния протокол преференцията е пренесена за кандидат №5, стана ясно още на пресконференцията.
Устойчива тенденция за все по-честото използване на преференцията констатират от Института за развитие на публичната среда.
На европейските избори преференциално са гласували 34,4 на сто от подалите своя вот, което е увеличение с 8,4 процента спрямо изборите за ЕП през 2014 година.
Най-често възможността за преференциално гласуване е използвана от избирателите на ВМРО-БНД, "Демократична България" и коалиция "Възход", а най-рядко - от избирателите на ДПС, Българско национално обединение и ДОСТ.
Най-много преференции са използвани в избирателните райони /ИР/ Враца и Монтана - по 40 на сто, следвани от София - 23-ти ИР - 37 на сто. Най-малък е делът на хората, използвали преференции в избирателните райони Кърджали, Търговище и Разград - между 10,1 на сто и 12,8 процента.