Смятам, че изборът на "Сиела Норма" за машинното гласуване беше очаквано. Същата тази фирма осигури гласуване и през 2016 г. по време на президентските избори. Тогава бяха използвани 500 машини, чрез които бяха подадени около 50 000 гласа и резултатите бяха зачетени. Да се надяваме, че все пак новите машини ще бъдат проверени и тествани, преди да бъдат доставени по съответните избирателни секции. Това заяви политическият анализатор проф. Михаил Константинов по повод обществената поръчка за наемане на 3000 машини за гласуване по време на европейските избори.
,,Наемът за всяка една машина е в размер на 2500 лева. Отделно във всяка секция е предвидено да има и хартиени бюлетини, т.е. получава се нещо като дървено желязо - ще гласуваме хем с машини, хем и с бюлетини'', каза той и добави, че с машината не може да бъде подаден невалиден глас.
,,Знаете ли, че по-малко от 2 процента от избирателите в Европа гласуват по този начин. Да повторя ли? 2 процента, за цяла Европа! Тези машини ги има в Индия заради неграмотните, защото това е единственият разумен начин да гласуват повече хора. Машинно гласуване има още в Бразилия, Венецуела и тук-там в някои щати в САЩ… докато в Европа такова нещо няма, освен може би в някои от районите на Белгия. Вземете например Холандия и Германия, две от най-технологични нации, които захвърлиха машинното гласуване'', изрази своите критики проф. Константинов към машините за гласуване.
,,Мъртвите души са около 1 милион. В чужбина пребивават милион и 400 хиляди души, у нас - около 7 милиона, тоест по света има около 8 милиона и 400 хил. българи. Това че в чужбина живеели 3 милиона наши сънародници са глупости'', поясни анализаторът и заяви, че т.нар. "мъртви души" могат да бъдат изчистени посредством активна регистрация.
Неговият събеседник в студиото по темата с машинното гласуване - професорът по конституционно право Пламен Киров, посочи, че при всички положения машините ще бъдат доставени, но по-важният е въпрос дали това ще се случи навреме.
,,Говорим за 3000 машини… секционните избирателни комисии трябва да бъдат обучени как да боравят с тях, защото за избирателите едва ли ще има такава възможност. Да не говорим, че има места, където няма банкомати и хората по такива краища не са се сблъсквали с подобни машини, така че е възможно да има недоверие сред част от по-възрастните избиратели'', разясни Киров и уточни, че машините няма да генерират протокол от избирателната комисия след приключване на изборния ден.
,,В Европа ние останахме последната държава, която позволява избирателните списъци да се пипат в последния момент. Дори в Грузия го премахнаха. Крайно време е това да се промени и у нас'', завърши проф. Пламен Киров.