Като част от Европейския съюз България е по-дълбоко свързана с процесите в световната икономика отвсякога, което означава, че нейното развитие няма как да бъде разглеждано индивидуално, без да се вземат предвид икономическите тенденция в на пръв поглед далечни региони като Азия и САЩ.
Върху това акцентира в презентацията си по време на 15-то издание на водещия икономически форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2024, организиран от Profit.bg, Джеф Готлийб, старши регионален представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЕ).
„За малка и отворена икономика като България е много важно какво се случва в глобален мащаб. Също така е много важно да говорим за това, за да сме сигурни, че политиците знаят какво трябва да направят. В последните 30 години вървим към глобализация, което води до интеграция между икономиките, но сред професионалистите днес се шири мнението, че в момента сме в една точка на промяна – средата за конвергенцията става все по-трудна“, посочи водещия икономист.
По думите му важен момент от последната година е, че инфлацията рязко пада, достигайки нивата преди пандемията, без това да се отрази върху растежа.
„След като инфлацията се повиши до 9-13%, сега вече сме в рамките на 3-4% за повечето икономики. Може би това не се усеща, когато отидете в магазина, защото нивата на цените все още са високи, но в икономиката ние се фокусираме предимно върху тяхната промяна. Обикновено цените не падат, а ако това се случва, означава слаба икономика. Нашата цел е политиките да се върнат там, където цените вече не се увеличават толкова рязко“, каза Готлийб.
Вторият аспект на темата с движението на инфлацията е как то влияе върху растежа на БВП и в случая новините са позитивни, тъй като тя спада спрямо очакванията на анализаторите, но растежът на глобалния БВП значително ги надскача. В това отношение най-голяма изненада поднесоха САЩ и Китай.
Икономиката на САЩ
В САЩ ратежа на БВП е с 2% по-висок от прогнозите, което се дължи на две основни причини.
„На първо място, са правителствените разходи, които са много по-високи, което доведе до много по-голямо от очакваното увеличение на фискалния дефицит на страната. В същото време американските домакинства бяха натрупали много спестявания по време на пандемията, което се отрази през последните години. Безработицата също беше ниска. При напредналите икономики имаме много силна имиграция, така че се разширява работната сила“, изброи представителят на МВФ.
По думите му, едновременно с това, бизнесите в САЩ са започнали да правят по-големи инвестиции от очакваното, реагирайки на търсенето, а краят на задръстването на веригите на доставка от Азия към западните икономики от времето на пандемията допълнително е способствал за кондицията на американската икономика.
И все пак Готлийб предупреждава: „Виждаме много положителна картина, но тя не е толкова устойчива. Фискалните разходи в САЩ не са устойчиви и тези дефицити трябва да се смегчат“.
Доходите на домакинствата в Европа
Друг основен проблем от гледна точка на глобалната икономика, върху който се фокусира МВФ, е какво се случва с доходите на домакинствата, особено в Централна, Източна и Южна Европа.
„Доходът на домакинствата там расте – процес, който започна към края на този инфлационнен шок. Първоначално бизнесите повишиха цените по-бързо, отколкото доходите - в началото имахме спад на доходите и домакинствата се затрудняваха в закупуването на стоки - но впоследствие покупателната им способност се увеличи. Ние очакваме все пак този процес да се нормализира“, акцентира икономистът .
Според него в сърцето на тази тенденция залягат три фактора – хората търсят компенсации за цените, правителствата увеличават минималните заплати, пазарите на труда в региона са много ограничени. МВФ очаква темпът на увеличаване на доходите за компенсиране на предишни нива на инфлацията да се задържи, но не и този при минималните заплати, тъй като всички прогнози сочат спад на инфлационния натиск.
„Това, което ще повиши ръста на БВП на региона, ще бъде покачването на спестяванията, нещо, което наблюдваме в Полша, а също така и търговията на дребно“, сподели още Готлийб и очерта някои свои притеснения: „Заплатите в региона се повишават много по-бързо от производителността. Ако двата фактора нарастват едновременно, това не е притеснително за бизнеса, но ако не се случва така, то разходите на компаниите за труд се повишават. Когато заплатите се повишават по-бързо от производителността, бизнесите имат три хода – да се намалят печалбите, по-високите разходи за труд да се прехвърлят към инфлационния натиск или да освободят много служители. Последните два варианта са особено притеснителни.“
Глобалният растеж в средносрочен план
Както прогнозите за глобалния растеж на МВФ, така и тези на частния сектор намаляват, като Фондът предвижда той да се забави с 1% в сравнение със средния за последните 20 г. Последствията от това ще бъдат много сериони за всички – по-нисък жизнен стандарт, невъзможност за намаляване на бедността, забавяне на зеления преход.
„Когато имаме по-нисък растеж, тогава и очакванията са по-песимистични и инвестициите намаляват. Най-големият двигател на тази негативна тенденция е намаляването на продуктивността. Трите компонента, които водят до растеж – капитал, труд и производителност – се забавят. Допълнителните приноси от технологиите вече не са толкова благоприятни. Бизнесът инвестира много по-малко заради песимизма. Имаме и по-бавен растеж на работната сила. Демографията е отрицателна в повечето региони на света с изключение на Азия и Африка“, посочва предизвикателствата икономистът на МВФ.
Не по-малък проблем според него са новите рискове, свързани с геополитическите разломи.
„През 80-те години се наблюдаваше повишаване на глобалната търговия, но с избухването на световната финансова криза през 2008 г. разстежът и глобализацията спряха. В момента прогнозите са търговията да се стабилизира, но след възникването на геополитическите кризи държавите с различни възгледи започнаха да търгуват все по-малко помежду си. Вече няма търговия между различните блокове“, коментира Готлийб.
Някои икономисти все пак виждат това като възможност, тъй като директните инвестиции на западните компании ще се насочат към ЦИЕ, а не към Азия, водени от желанието за осъществяване на търговия между държави, които споделят еднакви възгледи и идеи. Китай също се очаква да инвестира повече в този регион, тъй като страните в него не са толкова политически чувствителни.
Но фрагментация в крайна сметка винаги намалява растежа на БВП и увеличава инфлационния натиск, което се превръща и в основна тревога на МВФ.
Какво означава всичко това за България?
На първо място, трябва да се обърне тази тенденция за намаляване на растежа на БВП във всяка отделна държава, тъй като за малка страна като България ще е трудно да се постигне по-бърз икономически растеж, ако няма такъв в глобален мащаб. Според представителя на МВФ предизвикателсвата в България и останалите държави от ЦИЕ главно са свързани с това колко бързо те могат да стигнат нивата, стандартни за Европа. Особено за нашата страна, тъй като тук това се случва по-бавно, а има и допълнително забавяне на икономиката.
Но какво може да се направи, за да се ускори този растеж? Мерките не е трудно да се идентифицират, но е много трудно да се реализират в реалната икономика.
„На първо място, това е работната сила. За България първият приоритет трябва да е да се подобри участието. У вас има най-голям процент от младежи, които нито учат, нито работят, като по този начин те не участват в пазара на труда. Тази група трябва да се подпомогне, да се включи, да стане активна. Но тъй като в България работната сила спада с 1,5% на година заради комбинацията от демография и емиграция, не може да се очаква да се промени ситуацията единствено с насърчаване на неактивната част от работната сила. Може би трябва да се помисли и внасяне на работна ръка“, категоричен беше Готлийб.
Неговият втори съвет е свързан с капиталите.
„Българската интеграция в глобалните вериги на стойност е на пауза. Има спадаща глобална търговия и намаляващи ползи. Алтернативата е да се увеличат инвестициите както в човешки капитал, така и в инфраструктура. Трябва да се инвестира повече в общественото образование и дигиталната готовност, което да увеличи продуктивността“, смята той.
За да могат да се направят тези инвестиции обаче, са необходими допълнителни ресурси, които могат да дойдат от европейските фондове или от повече държавни доходи. В същото време България има едни от най-ниските данъци.
„Ако не искате да адресирате тези проблеми чрез повишаване на данъците, трябва да разчитате на увеличаване на дълга, за да могат да се набавят допълнителни ресурси“, посочи в заключение Готлийб. „Продуктивността също е важен аспект, особено реформите, свързани с правителствените системи и корупцията. Усещането за нивото на корупция в България е много високо. Има някои конкретни закони, които са написани и приети, но не са приложени. Прилагането им ще повиши много производителността чрез преразпределението на инвестициите и капитала. Начинът, по който фукнкционира правовата държава, е много важен, а това се случва чрез реформи и по-добро управление. Това са аспектите, които ще отблокират прихода на европейските средства“.