Асоциация на индустриалния капитал в България и Технически университет – София събраха водещи енергийни експерти на първата по рода си кръгла маса „Иновации при съхранението на енергия – ключ към устойчив енергиен преход“. Събитието се проведе на 20 ноември в София и беше открито от енергийния министър Румен Радев, министъра на околната среда и водите Юлиан Попов, заместник-министъра на иновациите и растежа Георги Ангелов и евродепутата Цветелина Пенкова.
Бяха обсъдени предизвикателствата и възможностите пред производството и съхранението на енергия, различните технологии на съхранение и тяхната приложимост. Те бяха разгледани и в контекста на проекта за Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.
Васил Велев, председател на АИКБ, откри кръглата маса с думите, че съхранението на енергия, като част от устойчивия енергиен преход, трябва да се разглежда и в контекста на изготвяне на Енергийна стратегия на България. Той допълни, че усилията за изготвяне на такава стратегия продължават няколко години и вече няма време за отлагане.
По думите на Велев България е изправена пред енергиен преход, който предвижда да бъдат заменени сериозни генериращи мощности с ВЕИ и нови ядрени мощности. Според него това няма как да се случи устойчиво без системи за съхранение на енергия. Към момента те оскъпяват енергията, но иновациите са тези, които могат да доведат до поевтиняване на технологията. Министърът на енергетиката Румен Радев подчерта, че съхранението на енергия е базова част от виждането на екипа на Министерството за енергийната система в България и допълни, че то е намерило място и в разработвания проект на Енергийна стратегия. Той изрази и удовлетворение, че в залата вижда много експерти, които са ангажирани в процеса по създаването на този проект.
Министърът подчерта, че има консенсусно разбиране между различните заинтересовани страни в разговора за Енергийна стратегия по отношение на това какъв тип енергетика искаме да развиваме в дългосрочен план. А именно - нискоемисионно производство с подчертан компонент на ядрената енергетика, както и на енергията, базирана на ВЕИ и хидроенергията.
Министър Радев заяви, че по отношение на преноса на електроенергия се планират инвестиции както в преносната, така и в разпределителната мрежа и подчерта, че такива инвестиции са планирани и в Модернизационния фонд. Друг от акцентите по отношение на преноса са инвестициите в трансгранична свързаност, а успоредно с това се предвижда активно развитие на системите за съхранение на енергия. Според енергийния министър съществена част от тези системи са хидросъоръженията – както ПАВЕЦ „Чаира“, така и предвиденото изграждане на допълнителни ПАВЕЦ мощности: „Допълнителен проект за изграждане на капацитет между 1600 и 2000 мегавата, който позволява на дневна база потенциал за съхранение на електроенергия между 30 000 и 40 000 мегаватчаса. Очевидно говорим не просто за сериозно национално, а за сериозно регионално присъствие. Този вид развитие ни дава гръбнака за по-мащабното инсталиране на ВЕИ мощности, както соларни, така и вятърни“, подчерта министър Радев. „По отношение на системите за съхранение, когато говорим за електроенергетика, не се ограничаваме до конкретно технологично решение“, коментира още той. „Това, което искаме да направим като екип, е да дадем възможност за технологично неутрални решения, така че изборът да остане в ръцете на съответните инвеститори или заинтересовани страни“.
Той допълни, че екипът на Министерството на енергетиката ще опита да поощри индустриалните потребители на електроенергия да инвестират в системи за съхранение, чрез които да управляват търсенето в часовия пояс, когато има голямо електропроизводство на възобновяема енергия. Това ще им позволи да съхранят по-евтина енергия за използване в часовете, когато има физически пик на търсенето, но пък по-малко производство от ВЕИ. Тогава големите индустриални потребители ще имат възможност да потребяват съхранената от тях електроенергия, което ще облекчи търсенето в пиковите часове. Министър Радев подчерта, че това би била отлична възможност за оператора на електроенергийната система да посрещне натиска, който идва в резултат от волатилността на електрогенерацията от ВЕИ.
В изказването си министър Радев очерта и възможностите за инвестиции в системи за съхранение, част от НПВУ. Първата процедура, в резултат на общественото обсъждане, ще бъде насочена към т.нар. малки инвеститори във ВЕИ капацитет, а финансовата подкрепа ще е само за системите за съхранение.
Друг от акцентите в изказването на министър Радев беше желанието на екипа на Министерството на енергетиката да се намери начин за финансиране на научните изследвания. Това е и една от целите, които се разработват в проекта за Енергийна стратегия.
В кръглата маса се включиха изпълнителният директор на НЕК инж. Мартин Георгиев, изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев, ректорът на Техническия университет – София проф. Иван Кралов, ректорът на Минно-геоложки университет проф. Ивайло Копрев и др.