ИКТ секторът може да бъде водеща индустрия във Варна. Изключително важно е, че работите за изграждане на интегриран подход за създаване и задържане на кадри – от средно към висше образование и излизането им на пазара на труда. Това заяви министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева на среща с представители на ИКТ Клъстер - Варна. Тя ги запозна с възможностите за подкрепа по линия на структурните фондове на ЕС и визията на Министерството на иновациите и растежа за развитие на сектора.
„Целта ни е да развиваме България като дестинация, която създава висока добавена стойност чрез инвестиция в човешки и интелектуален капитал“, каза министър Стойчева. По думите й, сред основните цели на Министерството на иновациите и растежа е развитието на стартъпите и предприемаческата екосистема, както и комбинацията между финансовите и нефинансовите ресурси на МИР, чрез които България да излезе с ново лице в региона и Европа. Министърът подчерта, че е важно да се въведат механизми за по-бърза подкрепа за стартъпи.
„Бизнесът трябва да усети възможностите си за изява и да разшири амбициите си за растеж“, категорична бе министър Стойчева. Тя подчерта, че МИР подкрепя българските фирми с всички възможни ресурси, включително и по двете европейски програми, за които Министерството отговаря. Министър Стойчева заяви, че предстои стартирането на процедури по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП) – за разработване и внедряване на иновации, и по „Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 (ПНИИДИТ).
Министърът на иновациите и растежа припомни, че по Плана за възстановяване и устойчивост бе отворена процедура „ИКТ решения и киберсигурност“ с бюджет от 30.6 млн. лв., по която са одобрени за финансиране 1599 фирми от цялата страна.
От Област Варна 168 фирми ще получат подкрепа с общо 3.2 млн. лв. Към момента по процедурата са сключени 313 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за общо над 6 млн. лв., като от Област Варна са 32. Предстои сключването и на всички останали договори. Средствата по мярката са за закупуване на софтуер за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси, както и осигуряване на по-добра информационна и киберсигурност. Също така за създаване на корпоративни уебсайтове, мобилни приложения, онлайн магазини, дигитален маркетинг, връзки с клиенти, системи за бизнес анализи, онлайн обучения на служители и уеб-базирани услуги за платформи и вътрешни мрежи за споделяне на информация и други.