Брутният външен дълг в сектор държавно управление към края на март 2023 г. нараства с 27,2% (с 2,0577 млрд. евро) спрямо края на март 2022 година и достига 9,6295 млрд. евро, което представлява 10,7% от БВП, показват данни на Българската народна банка (БНБ), съобщава БНР.
В края на март 2023 г. брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 45,2668 млрд. евро (50,1% от прогнозния БВП), като се увеличава с 3,8955 млрд. евро (повишение с 9,4%) спрямо същия период година по-рано, когато брутният външен дълг беше в размер на 41,3714 млрд. евро.
Дългосрочните задължения в края на март тази година са в размер на 36,7308 млрд. евро (40,7% от БВП и 81,1% от брутния външен дълг), като нарастват с 2,6452 млрд. евро (повишение със 7,8%) спрямо март 2022 г.
В същото време краткосрочните задължения на България възлизат в края на март тази година 8,536 млрд. евро (9,4% от БВП и 18,9% от брутния външен дълг), увеличавайки се с 1,2503 млрд. евро (със 17,2%) спрямо същия период година по-рано.
През март 2023 г. външните задължения на Централната банка са в размер на 2,0129 млрд. евро, нараствайки със 74,2 млн. евро спрямо година по-рано, докато външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар в нашата страна възлизат на 12,4103 млрд. евро (13,7% от БВП), като намаляват с 203,1 млн. евро (понижение с 1,6%) спрямо края на март 2022 г.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,7099 млрд. евро (16,3% от БВП) в края на март 2023 г., което е с 558,6 млн. евро (с 3,9%) повече в сравнение с края на март 2022 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,5% към края на март 2023 г., при 34,2% точно година по-рано.