По изключение Институтът за пазарна икономика тази година няма да представи алтернативен бюджет, както се случва ежегодно, защото няма проект на правителството, който да бъде коментиран. Това обясни в интервю за БНР икономистът Петя Георгиева.
"Това е причината, поради което нарекохме нашия бюджет безалтернативен, тъй като на практика алтернатива няма. Това, което Министерството на финансите предлага с удължителния закон, е да продължат всички действащи мерки, залегнали в бюджета за 2022 г., тяхното действие да продължи през 2023-а. За съжаление обаче междувременно депутатите започнаха много широко творчество – върху разходите основно, и това поставя големи рискове пред фискалната стабилност за следващите години. Не само за 23-а, но и за годините след нея."
Трябва да се спазват фискалните правила, "за да не се изпуснат нещата", предупреди експертът.
"Законът за публичните финанси въвежда много ограничения върху безразборното увеличение на разходите при недостатъчно приходи. Народните представители трябва да се съобразяват с тези ограничения. От всички 16 предложения, въведени между първо и второ четене за увеличаване на разходите, всяко от тях има бюджетен ефект, а някои – много голям, много сериозен, върху бюджета, в размер на 1,5-2 милиарда лева разходи допълнителни. Нито едно от тези предложения не е придружено с оценка за фискалния ефект. Ако всички тези предложения бъдат приети, дефицитът ще се увеличи с минимум 5%."
Петя Георгиева уточни, че става дума основно за увеличаването на доходите – пенсии, минимална заплата, както и за данъчните облекчения.
По думите ѝ трябва да се мисли не "как да се увеличат доходите на абсолютно всички", а помощта да се насочи към най-нуждаещите се домакинства.
Икономистът даде пример с намаляването на ДДС за ресторантьорския бизнес, "което не е в момента изобщо на дневен ред", защото секторът е пострадал от ковид кризата, но тя вече е приключила.
"Няма никакъв смисъл да се подкрепя цял един сектор, който в момента по никакъв начин не е ограничен да функционира."
Намаляването на ДДС за храните не се отразява върху техните цени - това е реверанс към производителите, не към потребителите, заяви още Петя Георгиева. По думите ѝ не е добре да се правят изключения в ДДС като основен приходоизточник, но има "мегдан, прозорец да се намалява общият ДДС за всички стоки, което би могло да доведе до намаление на цените".
Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост също е под въпрос, отбеляза тя.