На пленарната си сесия Икономическият и социален съвет (ИСС) на Република България прие единодушно два основни акта - резолюция по „Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България“ и становище на тема: „Национални цели и приоритети за справедлив енергиен преход в Енергийната стратегия на България до 2030 год. с хоризонт до 2050“. Текстовете са разработени по собствена инициатива.
В резолюцията ИСС подчертава, че във финалната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), внесен за разглеждане и одобрен от Съвета на министрите, в сравнение от предходния вариант, се съдържат съществени изменения, които не бяха подложени на дискусия нито със социалните партньори, нито на по-широко обществено обсъждане. Това доведе до включване на неприемливи ангажименти, които могат да имат пагубно отражение върху енергийната сигурност на България, икономиката и социалната среда и вече пораждат съществено политическо и обществено напрежение, което създава риск за цялостен провал на изпълнението на Плана.
Според ИСС, политическата неопределеност на национално ниво, липсата на индикации за сформиране на редовно действащо правителство и евентуални нови предсрочни парламентарни избори, създават риск от невъзможност за приемане на част от реформите, предвидени в Плана, за които се изискват законодателни промени.
По време на срещата, председателят на ИСС Зорница Русинова коментира, че „Съветът е единственият орган, който взима сериозно и отговорно отношение по темата с Плана. Всички останали, които се изказват са чисто политически лица и в този смисъл значимостта на резолюцията изготвена от ИСС е голяма.“
Тя допълни, че натрупването на забавяния по представяне, приемане и стартиране изпълнението на НПВУ, пропуснатата възможност за получаване на авансово плащане могат да доведат до необходимост от дългово финансиране, с цел обслужване на част предвидените инвестиции. В становището, свързано с Националните цели и приоритети за справедлив енергиен преход на България до 2030 год. с хоризонт до 2050 е записано, че ИСС подкрепя целите за постигане на устойчивост и климатична неутралност, като посочва, че е необходимо да се създават условия за устойчив икономически ръст и приобщаващо социално развитие.
ИСС отбелязва, че Законът за енергетиката, както и европейският „Зелен пакт“ поставят следните изисквания като основа на стратегията за развитие на енергийния сектор:
- Гарантиране на сигурно енергийно снабдяване на достъпни цени;
- Изграждане на интегриран, конкурентен и цифровизиран енергиен пазар;
- Даване на приоритет на енергийната ефективност и развитие на енергийния сектор, основан до голяма степен на енергия от възобновяеми източници и новите технологии;
- Отчитане на въпросите за социална справедливост и подобряване на качеството на живот на гражданите.