До две години България трябва да транспонира европейската директива, която предвижда минималната заплата да е 50% от средната, заяви пред БНТ главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Той допълни, че синдикатът няма да се откаже от искането си минималната заплата да е 850 лв.
"Ако сега не вдигнем минималната заплата, догодина трябва да я вдигнем с 300 лв. - представете си тогава реакцията на бизнеса. Колкото повече се забавяме в нашите решения днес, толкова усложняваме дебата в бъдеще. Ръстът на минималната заплата ще стимулира заетостта и потреблението, съответно и икономическияп растеж. Ние искаме тази година, която идва, 850 лв. - което е около 20%. След което всяка година с по 18% да нараства, но това трябва да бъде първата стъпка - 50% минимална от средна, над която трябва да се договаря заплата за издръжката на живота, защото Директивата в чл. 5 препоръчва, че това е един минимум. Нека депутатите не си правят илюзията, че като я вдигнат на 50%, мачът приключва. Там вече топката идва в социалните партньори, които трябва да договорят помежду си дефиниция за това какво е издръжка на живота и под тази сума да не може да се пада. Няма как да работиш и нетният ти размер да е около линията на бедност", подчерта главният икономист на КНСБ.
Той изтъкна, че популизмът в Народното събрание през последните седмици е минал всякакви граници и според него синдикатите в момента са тези, които влагат някакъв разум в политическия дебат
Костов помоли за извинение поради причинените от протестите неудобства, но заяви, че подобни действия ще продължат през цялата зима.
Националният протест на КНСБ и КТ "Подкрепа" блокира София за часове
Той не изключи възможността от стачни действия, ако не бъдат удовлетворени исканията на синдикатите да бъде внесен бюджет и да има догонваща компенсация на доходите, която да компенсира инфлацията до момента.
След срещата с президента Радев със синдикалните лидери вчера, Костов отбеляза, че има известен оптимизъм, тъй като държавният глава е заявил желание да се обсъдят възможностите със служебния финансов министър и министър-председателя, при които бюджет ще може да бъде внесен.
Изрази надежда, че през декември Бюджет 2023 ще има възможност да бъде внесен, за да бъде приет, макар с леко закъснение.
Костов отбеляза, че за догодина дефицитът от 6,6% - 11 млрд. в номинал, включително и дългът, до голяма степен зависи от това дали ще реализираме капиталовата програма и дали Министерство на финансите не е подценило значително БВП.