Сметките за отопление вече са по-високи от минималната заплата, която получават повечето европейци. Това показва анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите. Колко дни трябва да работят потребителите им – у нас и в останалите европейски страни, за да платят годишните си сметки за отопление, провери Георги Георгиев в „На твоя страна”.
До юли цената на газа и електроенергията се е повишила с 38% в цяла Европа, в сравнение с година по-рано. Разходите за енергия продължават да растат. Според данните около 9 млн. и половина работещи са имали затруднения с плащането на сметките си за енергия още преди началото на кризата с високите разходи.
В 16 страни членки, сред които и България, работниците на минимална заплата трябва да отделят пълния ѝ размер или повече, за да платят годишните си сметки за отопление и осветление.
„Ако миналата година осем държави членки на ЕС не са успявали да покриват с една минимална работна заплата годишните си разходи за отопление и осветление, то към юли вече стават 16”, обясни Виолета Иванова от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.
Само за година сметките за ток за домакинствата в Европа са нараснали с повече от една трета, а разходите за осветление и отопление продължават да растат. Така, тази зима потребителите ще трябва да отделят все повече, за да плащат фактурите си.
„За България всеки работник на минимална заплата трябва да работи 35-36 дни, за да може да покрие средните си годишни разходи за отопление”, подчерта Иванова.
За сравнение, за работещите на минимална заплата във Франция, Румъния и Унгария са необходими 30 дни, за да покрият годишния разход за отопление. В Гърция са нужни цели 54 работни дни. За работещите на средна заплата у нас ще са нужни 21, за да платят фактурите за отопление.