Проучване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ констатира ускорение на цените при хранителните продукти през октомври спрямо края на август. Това съобщи научният секретар в ИССИ Росица Макелова на онлайн пресконференция.
Най-чувствителен ръст спрямо края на август се наблюдава при: дини (с 26.6 на сто), праскови (с 6 процента), домати и зеле (ръст от близо 4 на сто), брашно (с 2 процента) захар (с близо 2 на сто). Осезаемо намаление се отчита при цените на: краставиците (-10 процента), зелен пипер (-7 процента), лук и ябълки (с по -6 на сто).
На годишна база се отчита двуцифрен ръст при редица от наблюдаваните хранителни стоки: с близо 10 процента са поскъпнали брашното и картофите; морковите поскъпват с 16 процента; над 20 на сто са се повишили цените на зеле, червен пипер, домати, краставици; с около 30 процента са поскъпнали прасковите и дините; с 43 на сто е нараснала цената на олиото, а на яйцата с 8 процента.
По-сериозната динамика в цените се обуславя от сезонния характер на част от наблюдаваните плодове и зеленчуци.
Във второто експресно проучване на КНСБ са отчетени цените на 35 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост - "малоценни стоки" - стоките, които най-много потребяват хората с ниски доходи . Наблюдавани са над 100 търговски обекта в 27 области на страната. Периодът на провеждане на изследването е 19 - 20 октомври 2021 г.
В групата на месата и месните продукти е отчетен по-слаб ръст в цените (а при свинското месо дори има и слабо понижение от -2 процента), както и при млеката, сиренето и захарта; плавно започва да се покачва цената на хляба - на годишна база има вече увеличение от 5.5 на сто. След изменението на цените на топлоенергията от 1 юли ново поскъпване на парното и топлата вода може да има от началото на 2022 г.
Спрямо края на август бензинът поскъпна с 3 на сто и дизелът с 3.5 на сто, докато при пропан-бутана се наблюдава почти двуцифрено изменение с 9.9 процента.
Същевременно годишният ръст при горивата вече осезаемо се усеща от домакинствата в страната - бензинът и дизелът са с около 30 на сто по-скъпи, а иначе икономичният пропан-бутан е с 51.7 на сто по-скъп спрямо септември 2020 г.
Цената на едро на зелето е с 55 процента по-висока от миналата година; оранжерийните домати са поскъпнали с 14,6 на сто за седмица и по борси и тържища ги продават средно по 2,27 лв. за кг. Цените на оранжерийните краставици са нараснали с 10,7 на сто за седмица и на едро струват средно по 1,86 лв. за кг. През миналата седмица картофите са поскъпнали с 3,8 процента до 0,81 лв. за кг. на едро. Цената им е с близо 40 процента по-висока спрямо миналата година.Сиренето пък е поскъпнало с 11 процента до 7,56 лв.кг. на едро. Източник за информацията за цените е Държавната комисия по стоковите борси и тържища.
Според експертите на КНСБ цените на едро са проблем, защото тази динамика ни показва какво може да очакваме да се случи през следващите седмици в цените на дребно за потребителите.
Основни фактори, оказващи въздействие върху ръста на цените за крайния потребител, са възходящ темп на цената на електроенергията за бизнеса; ръст на цените на петрола и газа в международен план; продължаващ ръст на Общия индекс на цените на производител в промишлеността; съществен годишен ръст на средните изкупни цени на всички основни зърнени и маслодайни култури в страната, посочи лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Според КНСБ тревожният ръст на цените преди зимния период налага обсъждането на мерките за финансова компенсация на небитовите потребители на електроенергия (в т.ч. възстановяване на 75 на сто от надвзетото, приемане на изменения на Методиката за определяне на цените на доставчика от последна инстанция (ДПИ), отчитане на краткосрочните мерки на ЕК).
КНСБ настоява за стабилна политика по доходите, припомни президентът на синдиката. Димитров посочи, че синдикатът призовава и работодатели, и работници да настояват за ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5 на сто). Още от 1 ноември 2021 г. размерът на минималната работна заплата да бъде увеличен на 700 лв., а от 1 януари 2022 г. на 764 лв, искат от КНСБ.
КНСБ отдава и изключително значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС. От синдиката отново настояват за прилагане на официалната линия на бедност в размер от 460 лв. (в съответствие с методологията на Евростат) и през нея да се изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи.
Необходимо е преразглеждане на механизмите на целевата помощ за отопление. Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него трябва да се заложи в бюджета за 2022 г. да стане двоен обхватът на подпомаганите енергийно хора, както и да се увеличи помощта. Трябва да се обвържат всички плащания с официалната линия на бедност, като тя да стане 460 лева от следващата година.
Подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко: в момента са около 345 хил., а общата сума е 525 лв. От КНСБ припомниха, че по данни на SILC за 2020 г. хората под прага на бедност са 23,8 на сто (1,66 млн. души). На минимална работна заплата през юни 2021 г. са са назначени 502 380 души.
Прогнозата на КНСБ е инфлацията в края на годината е да надхвърли 6 процента, каза Пламен Димитров. От синдиката настояват за защита на доходите на уязвимите домакинства, включително на безработните с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината.
Директорът на ИССИ Любослав Костов припомни, че от бизнеса поискаха да не расте минималната заплата, да не се увеличават минималните осигурителни доходи, което, по думите му, показва, че бизнесът не е солидарен в сегашната ситуация, а иска само компенсации. В България много хора обедняха от честен труд и ще продължават да обедняват, ако не бъдат подпомогнати, заяви Костов.