Рецепти за икономически растеж в момента бол. Включително от инстанции като МВФ, партии, икономисти и жадни за власт демагози. Това написа във Фейсбук икономистът Кузман Илиев.
Нужно е, казват ни, държавата да тегли дълг и да харчи, за да ни изведе от кризата. Макар да има заложени 5 млдр. лв. дефицит от българското правителство за следващата година - едва ли не то харчи “малко” и трябва да увеличи “солидарността си” много повече, като задлъжнее още и надуе разходите.
Увеличените разходи статистически действително ще увеличат БВП. Бидейки в голяма си част за социални и здравни цели - ще се увеличи допълнително и потреблението, което също е компонент в изчислението на БВП. А ефектът върху “търсенето” в икономиката, видите ли, ще се мултиплицира, магически изцерявайки стопанските ни проблеми. Спомената рецепта е пример за заблуждаваща статистическа еквилибристика и всъщност само забавя икономическото оздравяване.
Растежът в реалността идва само когато инвестициите - и вътрешни, и външни - тръгнат нагоре. Само инвестициите увеличават производителността. А те зависят както от темпа на формиране на спестявания, които в момента се топят именно в потребление, така и от усещането за прогнозируемост и защита на собствеността като предпоставка за правене на бизнес.
И, не, в момента не харчим “от бъдещето” - съвсем от настоящето “спестяванията”, нужни за растеж на частния сектор, са пренасочвани към публичния сектор и са си чиста проба “държавно потребление” по политическо усмотрение.
Адвокатите на стимулирането на “търсенето“ не разбират, че “търсиш”, само когато “предлагаш” нещо качествено като продукт, срещу който генерираш доход. И с този доход всъщност “търсиш” впоследствие стоки и услуги от другите - точно в тази логическа последователност.
Ето защо помпането на дефицити и раздаването на пари на калпак от държавата, няма как да сработи без отварянето на икономиката, която да работи и произвежда. Единственият ефект е трайно обедняване и опасно задлъжняване.
И така, растеж има само при растящи спестявания и инвестиции в машини и техника, подобряващи производителността ни. Всичко друго е безогледно пилеене по политическа целесъобразност, ляв популизъм и слаба икономическа теория.