Съчетана с адекватни здравни мерки, трябва да продължи подкрепата за фирмите и физическите лица, и по този начин да се ограничат дългосрочните щети от кризата, породена от пандемията. Това се посочва в заключително изявление на екипа на Международния валутен фонд, който имаше виртуална мисия в България, предава БТА.
В случай, че пандемията се влоши повече от очакваното, подкрепата с мерки следва своевременно да се засили, като се използват значителните фискални възможности, с които разполага България, посочват от МВФ. След като пандемията отшуми, политиките трябва постепенно да се преориентират към такива, способстващи възстановяването и приобщаващия растеж. В този смисъл ще бъде много важно ефективното и ефикасно използване на трансферите от ЕС, които се очаква да бъдат значителни.
България навлезе в предизвиканата от пандемията икономическа криза със значителни буфери за осъществяване на политики и доверие. Политиките бяха подходящо насочени към подпомагане на здравната система, физическите лица и фирмите, като същевременно запазиха стабилността на финансовия сектор. Те смекчиха въздействието на кризата и по този начин също така ограничиха дългосрочните щети от нея, като предотвратиха унищожаването на икономическите дейности, за които отново ще има голямо търсене, след като пандемията приключи. Същевременно, България направи още една крачка за интеграцията си с партньорите от Европейския съюз, като се присъедини към Валутния механизъм II и Банковия съюз. Но борбата за живота и прехраната на хората далеч не е приключила, посочват от МВФ. На фона на тревожното възраждане на инфекциите, мерките за ограничаване на епидемията се затягат в България и в цяла Европа.
Експертите на МВФ прогнозират, че българската икономика ще се свие повече в сравнение с прогнозата, представена в доклада за Перспективите пред световната икономика (World Economic Outlook), публикуван през октомври. Според тях безработицата ще се увеличи, но, благодарение на сериозната подкрепа с мерки, не много рязко. Фискалният дефицит ще бъде по-нисък от планирания, отчасти в резултат на стабилното изпълнение на приходната част, а салдото по текущата сметка би следвало да остане на излишък.
Ако втората вълна на вируса в България и Европа доведе до мащабно пълно затваряне и по-строги изисквания за социално дистанциране, България трябва бързо да увеличи разходите за здравеопазване и подкрепата за физическите лица и фирми, за предпочитане като използва временни и добре насочени мерки. Страната разполага с фискалните възможности за това, смятат в МВФ. Когато пандемията отшуми и възстановяването настъпи, фокусът на мерките трябва постепенно да се измести от запазването на икономически дейности и работни места към постигането на висок, приобщаващ и екологичен растеж. Фискалните политики трябва да останат стимулиращи и през 2021 г. Проектът на бюджет за 2021 г. надгражда над повечето антипандемични мерки и въвежда нови фискални инициативи, които ще подкрепят икономическата активност, подчертават от МВФ.
Бюджетният дефицит е планиран да достигне съответно 4,4 и 3,9 на сто от БВП през 2020 г. и 2021 г., като включва сходно ниво на антипандемични мерки (около 2,5 на сто от БВП през всяка година). МВФ оценява стабилната фискална подкрепа като цяло и значителното увеличение на някои социални разходи (пенсии и обезщетения за безработица) през 2021 г. Постоянното увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор ще осигури допълнителен стимул за търсене, който, към настоящия момент, би помогнал за справянето с кризата, пише в позицията. С отслабването на пандемията и настъпването на фазата на възстановяване, схемата за субсидиране на заплатите "60/40" може постепенно да стане по-фокусирана към поддържане на жизнеспособни (а не на всички допустими) работни места.
Политиките по отношение на финансовия сектор трябва да продължат да подкрепят финансовата стабилност, като същевременно поддържат капацитета на банките да предоставят кредити. Към момента банките поддържат стабилни баланси, а ръстът на кредитирането се запази, макар и с намаляващ темп. Банковият надзор би следвало да продължи да изисква от банките да задържат печалбите си и следва да поддържа гъвкав подход, включително като дава възможност на банките да управляват евентуалното влошаване на качеството на кредитите, без това да води до неоправдано ограничаване на кредитните потоци, посочват от МВФ.
Трябва да се постави по-голям акцент върху преодоляването на неравенството в доходите и бедността в България, което беше голямо и преди кризата, отчитат експертите на Фонда. Въпреки че по-високите социални разходи, планирани за 2021 г., биха могли да осигурят известно облекчение, необходим е преглед на системата за социална защита. Има възможност за разширяване на обхванатите от системата социални рискове, прилагане на по-добре насочени социални помощи и подобряване на преразпределителната роля на държавата. Разходите за активни политики на пазара на труда могат да бъдат увеличени и насочени в по-голяма степен към програми за обучение. Има възможност за увеличаване на публичните разходи за образование, които остават ниски в сравнение с останалите страни от ЕС.
Укрепването на съдебната система и борбата с корупцията трябва да продължи, включително чрез наскоро въведената рамка за върховенство на закона на ЕС. Прозрачността на направените извънредни разходи може да бъде подобрена чрез публикуване на антикризисните политики и техните разходи, посочват от МВФ.