Има ясни признаци на икономическо възстановяване, но несигурността по отношение на пандемията и на начина, по който тя ще бъде овладяна, е все още голяма. Това казва управителят на БНБ Димитър Радев при откриването на учебната година в УНСС. Изявлението е публикувано на сайта на Централната банка.
Радев посочва, че в това отношение експертите на БНБ споделят оценката на Европейската централна банка.
В зависимост от развитията както в страната, така и в еврозоната, ние в БНБ сме готови при необходимост да активираме допълнителни мерки, коментира Димитър Радев.
Извън контекста на конкретните мерки, свързани с кризата, през настоящата година постигнахме и развитие с огромно стратегическо значение, което все по-силно ще се оценява в бъдеще. Става въпрос за едновременното присъединяване на българския лев към европейския валутен механизъм и на страната към Европейския банков съюз. Това е първата стъпка към пълното интегриране на България към еврозоната, т.е. към ядрото на Европейския съюз, акт, чието значение далече надхвърля границите на банковия и финансовия сектор.
На 1 октомври Българската народна банка чрез банковия надзор ще стане първата българска институция, пълноправен член на важна институция на еврозоната Ц Единният надзорен механизъм. Това, наред с другото, е забележителен пример на институционално развитие. Само преди няколко години надзорът бе една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, приета единодушно в семейството на европейския банков надзор. Този пример на институционално развитие може да бъде приложен и в други важни сфери. Това ще даде възможност да се справим не само с предизвикателствата на днешния, а и на утрешния ден, е казал Димитър Радев в своето обръщение.
,,Настоящата година е уникална и по не толкова положителни причини, включително здравната криза, прераснала в икономическа, и сложната политическа ситуация, казва още управителят на БНБ. По думите му ние сме поставени пред много трудни предизвикателства, истинският отговор на които трябва да бъде институционален. В този смисъл днешната ситуация е тест за институциите. Когато говоря за институции, имам предвид целия спектър Ц от политиката, здравния и образователния сектор и икономиката до публичните финанси и банките. Колкото по-здрави са институциите, толкова по-силен ще бъде отговорът. Ако не сме в състояние да дадем адекватен институционален отговор, ефектите могат да бъдат разрушителни'', заявява Радев.
Банките влязоха в настоящата криза добре подготвени поради направеното през последните година. БНБ и Европейската централна банка направиха безпрецедентната по своя мащаб и дълбочина проверка на качеството на активите на банките и стрес тестовете.
Тази добра подготовка помогна още в началото на кризата да се приемат допълнителни мерки с цел засилване на капиталовата позиция и ликвидността на банките. Мерките включваха пълното капитализиране на цялата печалба в сектора, силно редуциране на чуждестранните експозиции, а също така и анулиране на предвидените допълнителни капиталови изисквания, свързани с цикличните рискове. Този пакет от мерки осигури допълнителен ресурс в банковата система в размер на 9.3 млрд. лв.
Основният инструмент, който се използва и все още е в сила, е т.нар. частен мораториум върху плащанията по кредити. До момента отсрочване на такива плащания са получили над 14 хил. предприятия и над 93 хил. домакинства в общ размер на над 9 млрд. лв., което е реално и значително облекчаване на финансовите условия през най-трудния период на кризата, посочва Радев.
,,Установяването на суапова линия за 2 млрд. евро между Европейската централна банка и Българската народна банка беше разчетено еднозначно положително както от пазарите, така и от кредитните агенции, а също така и от инвеститорите. Констатацията за силната финансова позиция на страната остава валидна и в момента'', заявява Димитър Радев.