Българската стопанска камара /БСК/ предлага да бъде разработен нов Закон за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, който да отрази съществените настъпили промени в законодателството на капиталовия пазар и да стане устойчив, последователен и разбираем за всички заинтересовани. Това е записано в становище на БСК по Проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗППЦК, адресирано до председателя на парламентарната икономическа комисия и Министерството на финансите. Становището е публикувано на интернет страницата на Камарата.
От Камарата напомнят, че през последните 5 години ЗППЦК е променян 18 пъти. БСК не приема за добра практика възприетата правна техника за многократно препращане в български закон към различни и често многобройни параграфи и алинеи на различни Регламенти на ЕС, защото това прави ЗППЦК непълен, объркващ и труден за спазване и изпълнение. Затова БСК предлага в ЗИД на ЗППЦК да бъдат възпроизведени разпоредбите на конкретните текстове от посочените Регламенти, за които се цели прилагането им в българската нормативна уредба, като в скоби се посочи краткото обозначение на съответния правен акт.
Сред конкретните предложения по проектозакона е промяна в чл. 89б ал.3, с който се предлага праг от левовата равностойност на до 3 млн.евро, за които не се прилага задължението за публикуване на проспект за публично предлагане, като се предлага този праг да е най-малко левовата равностойност на до 4 млн. евро. От Камарата отбелязват, че Регламент (ЕС) 2017/1129 дава право на държавите-членки сами да определят прага до 8 млн. евро. Предлага се също и чл. 89п. ал. 1, т.2 да отпадне. Той задължава емитента да представи в КФН устава си, който е публикуван в Търговския регистър и повторното му изискване от КФН според БСК противоречи на разпоредбите на Закона за електронното управление - за еднократно събиране и създаване на данни и служебно уведомяване и предоставяне на данни в структурата на държавната администрация.
Предлага се също и чл.89г, ал.3 и ал.4 да отпаднат. В случаите, когато емитентите са освободени от задължението да изготвят проспект, въвеждането на задължение изготвяният документ за публично предлагане да бъде представен и в КФН отново увеличава административната тежест за малките и средни предприятия, изтъкват още от БСК.