Българската икономика продължава да се ускорява, БВП нарасна с 3,9%

Брутният вътрешен продукт на България се повиши през третото тримесечие на 2017 година с 0,9% спрямо второто тримесечие, когато нарасна с 1,0%, като на годишна база икономическата експанзия се ускори до 3,9% от 3,7% през периода април - юни (слаба възходяща ревизия от предишна оценка за повишение с 3,6%), показва експресна оценка на Националния статистически институт (НСИ).

Според експресната оценка на НСИ за третото тримесечие на 2017 година брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 27,336 млрд. лева, като реализираната добавена стойност е в размер на 23,408 млрд. лева.

Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (68,9% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 18,839 млрд. лева. През третото тримесечие на годината бруто капиталообразуването е за 4,990 млрд. лева и формира 18,3% от БВП на страната.

Данните на НСИ показват, че основен принос за икономическия растеж през периода юли - септември на 2017-а година спрямо второто тримесечие има износът на стоки и услуги, който добави 3,2% към растежа на БВП, следван от крайното потребление, което допринесе с 1,1% към икономическата експанзия.

На годишна база крайното потребление за третото тримесечие се увеличава с 4,6% (след повишение с 3,8% през второто тримесечие и с 4,6% в началото на годината), докато брутната добавена стойност се увеличава с 4,2% (след повишение с 3,9% през второто тримесечие).

През трите месеца до края на септември износът на стоки и услуги нараства на тримесечна база с цели 3,2% (след слабо повишение с 1,9% през периода април - юни) и бележи ръст на годишна база от 4,4% (след повишение с 3,7% през предходното тримесечие) до 19,355 млрд. лева (относителен дял в размер на 70,8% от БВП). В същото време вносът се повишава с 2,3% на тримесечна база (след повишение с 1,1% през второто тримесечие) и нараства с 6,2% на годишна база (след скок с 6,5% през предходното тримесечие), достигайки 15,848 млрд. лева (58,0% от БВП). По-солидният растеж на износа от този на вноса води до солидно положително външнотърговско салдо през третото тримесечие в размер на цели 3,507 млрд. лева, добавяйки 3,2 процентни пункта към растежа на БВП на нашата страна.

Днешната експресна оценка на НСИ за третото тримесечие на настоящата година, показваща растеж на БВП с 3,9% годишна база, се доближава до "есенната" средносрочна прогноза на Министерството на финансите, според която икономиката се очаква да нарасне с 4,0% през 2017-а година преди да последва стабилизация на растежа на нива около 3,9% през следващите три години. Данните за третото тримесечие отговарят и на "есенната" прогноза на Европейската комисия, според която БВП на България ще нарасне през настоящата година с 3,9% - далеч по-силно от "пролетната" прогноза на ЕК за експанзия с едва 2,9 на сто.

НСИ представи и данни за състоянието на работната сила и на безработицата в нашата страна през третото тримесечие на годината.

През трите месеца до края на септември общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години достига 3,225 милиона, от които 1,7199 милиона са мъже и 1,5051 милиона са жени. Относителният дял на заетите лица от общото население на възраст 15 и повече години достига 53,2%, което представлява увеличение с 3,3 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2016-а година. Цели 62,6% от заетите работят в сектора на услугите (62,6% от всички заети лица), в индустрията са заети 962,9 хиляди (или 29,9%), а в селското, горското и рибното стопанство - 242,3 хиляди (7,5% от всички заети лица).

Броят на безработните през третото тримесечие е 200,2 хиляди, като се понижава с 12,6% спрямо годината по-рано, докато коефициентът на безработица достига 5,8%, като намалява с 1,2 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2016-а година.

НСИ отчита, че най-малък процент безработни през третото тримесечие са тези с висше образование (едва 17,6% от всички безработни), следвани от тези с основно и по-ниско образование (32,6% от всички безработни) и лицата със средно образование (49,8%). Коефициентът на безработица сред висшистите е едва 3,4%, сред лицата със средно образование е 5,1%, а сред хората с основно и по-ниско образование достигна 15 на сто.