Под прага на бедност са били 22.9 на сто от българите през 2016 г.

През 2016 г. линията на бедност общо за страната e 308.17 лв. средно месечно на човек от домакинство, съобщи Националният статистически институт. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 638.7 хил. души или 22.9 на сто от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 5.4 на сто, а относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.9 до 27.9 на сто, или с 5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.5 на сто, или с 22.5 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните (54.6 на сто за 2016 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 6.7 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2016 г. делът на бедните сред заетите нараства спрямо предходната година с 3.8 процентни пункта до 11.6 на сто, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68.8 на сто. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за хората с основно образование и над 4 пъти за хората със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 5.4 на сто.

Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2016 г. в сравнение с 2015 г. се наблюдава при домакинствата с един родител със зависими деца - с 12.2 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.4 на сто) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (16 на сто). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 15.3 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 15.4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2016 г. най-висок е относителният дял на бедните сред хората от ромската етническа група - 77,1 на сто, а най-нисък - сред хората от българската етническа група - 15,7 на сто, съобщи Националният статистически институт.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите /42,6 на сто/, докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните /39,1 на сто/. По отношение на работещите най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29 на сто, при 28,1 на сто работещи бедни от ромската етническа група и 27,9 на сто сред българската етническа група.