От по-строгите правила на Специализираните малки обекти за дестилиране (казани) няма да пострада добрата традиция да се прави хубава българска ракия.
Това коментира Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара в интервю за в. Труд. Единствената цел на промените в Закона за акцизите и данъчните складове е да се засили контролът върху производството на спиртни напитки, който генерират казаните. Има данни, че зад тяхната дейност се крие един значителен сив сектор, с който НЛВК се бори вече 10 години и за щастие, в края на 2015 г. поправките в закона в тази посока са гласувани с абсолютно мнозинство.
Радев разказва, че само няколко месеца по-късно, няколко души решават, че искат да върнат стария безконтролен режим и за да го постигнат, започват да внушават на обществото неверни неща. Тези генератори на недоволството създават в последствие и сдружение „Българската домашна ракия”. Сред учредителите му е производител на съоръжения за варене на ракия, а другите се оказват собственици на казани.
„Те не правят домашна ракия, те извършват услуга по изваряването й, но нямат статут на производители. При тях отива човек, който носи собствената си продукция и те му извършват услугата, която той технически не може да направи в дома си. Течността, която се получава от изваряването, клиентът си я взима, а срещу нея внася такса и акциз от 2,2 лв. на всеки литър. Трябва да стане ясно, че казанджиите не са производители и това е записано в закона. Те обаче сами признават, че са производители, което освен наказуемо е и в ущърб на държавата и генерира една значима част от сивата икономика у нас”, заявява Радев пред всекидневника.
Той се притеснява, че по традиция у нас, този, който крещи най-силно, най-много привлича вниманието и звучи най-достоверно. А недоволството на казанджиите е напълно неоснователно, т.к. средно на месец всеки един казан произвежда по 15 литра ракия – количество, което може да се извари само за няколко часа в казан от 500 л. Следователно казаните нямат нужда от капацитет на производство от 1000 литра – обеми, с които голяма част от тях са злоупотребявали преди промените миналата година.
Казанджиите претендират още, че работят целогодишно и заявяват, че през периода януари-юли имат много работа. Данните на МФ, на които се позовава Радослав Радев, показват, че за първото шестмесечие на 2015 г. ( януари-юли вкл.) се произвежда едва 6% от цялото количество ракия, произведено от малките обекти за дестилиране. Т.е. казаните не отчитат официално дейност през този период. „Ако на някого са му останали 20 компота в мазето, това не е плод и в закона не е предвидено от тях да се произвежда ракия”, коментира председателя на НЛВК.
За щастие или не, протестите у нас се превърнаха в метод за манипулация на правителството и порочна практика за отмяна на закони, които защитават или изсветляват бизнеса. Сдружение „Българска домашна ракия” ще са поредните, които ще се опитат да се възползват от тази практика. Евентуална отмяна на новите правила в следствие натиска на представителите на сивия алкохолен сектор и техните наивни последователи, би бил лош знак за легалния бизнес в България, както и за това, че се прави отстъпка на базата на това кой е по-шумен и кой манипулира по-силно обществото. „Управляващите трябва да защитят интересите на легалните в бранша и своите собствени, вместо да се поддават на изнудване и манипулации от маргинални групи от хора, които се броят на едната ми ръка”, завършва Радев. „Защото през годините на легалния бизнес му бяха наложени доста ограничения. Във всяко едно цивилизовано общество производството на алкохол се облага с акциз. Не е лесно и не трябва да е лесно да се произвеждат алкохолни напитки. Защото, ако продуктът не бъде произведен както трябва, става опасен за живота и здравето на потребителя”, добавя още той.