Нашето предложение да не се увеличава минималната работна заплата е адаптирано към реалностите в страната. Тя трябва да се запази в размер от 360 лв. В противен случай тя се приближава към опасни граници. Съотношението ще стане 50% спрямо средната работна заплата у нас. Това заяви в студиото на БТВ Васил Велев, член на Икономически социален съвет, председател на УС на АКИБ.
Проблемът не е в увеличаването на минималната, а в това, че средната е много ниска. За съжаление това е състоянието на икономиката ни. Това увеличение ще доведе до по-малко наемане на нискоквалифициран персонал, прогнозира той.
Според финансови експерт Мика Зайкова, за да се вдигне потреблението трябва да се вдигне дохода на населението. Според статистиката 80% от населението е бедно, отбеляза Зайкова. Тя изтъкна, че социалното неравенство нараства. Минималната работна заплата е катализатор на доходи. Не бива финансовият министър да гледа в тавана и да решава да вдигне заплатите.
Икономиката расте с по-малко от 2%, а работната заплата расте с 12%, посочи Велев. Той даде пример с Видин, където средната работна заплата е около 520 лв. Там минималната заплата се доближава до средната. Ако искаме стандарта на живот да стане такъв - да се промени размерът на заплатата.
Вчера правителството публикува ново проектопостановление за увеличаване на минималната работна заплата, след като реши да не обжалва решението от 19 май на ВАС. Тогава съдът отмени предишното постановление поради това, че не е било съгласувано в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). На практика новото предложение не променя нищо спрямо старото – минималната работна заплата се увеличава с 20 лв. до 360 лв. със задна дата (от 1 януари), което вече е факт, и с още 20 лв. до 380 лв. от 1 юли тази година.
Този път процедурата за приемане на постановлението ще бъде спазена и Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди въпроса на заседание във вторник (26 май).