Ако Русия е енергийна свръхдържава, то бизнесът на "Газпром" очевидно е свръхбизнес, който обаче губи пари и пазари заради подкрепата на политиката на Москва, пише в. "Стандарт".
Отминалата седмица даде ясни примери за това като напрегнатите преговори по размера на отстъпката в цената на газа за турската компания БОТАШ в замяна на одобрението на газопровода "Турски поток", който в началото на декември замени "Южен поток" до България.
Турският министър на икономиката Танер Йълдъз говори, че е постигнато споразумение за отстъпка от 10,25 на сто, но документите още не са подписани. При замяната на "Южен поток" с "Турски поток" ставаше дума за отстъпка от 6 процента и е напълно възможно до подписването на окончателната сделка цифрата да нарасне още.
Турците не искат да бързат за разлика от Москва, която планира да замени Украйна като трасе за доставки на газ до Европа до изтичането на транзитния договор с Киев в края на 2019 г. Но дори и да се постигне договорката, пред проекта "Турски поток" има още доста изпитания.
Той трябва да бъде съгласуван с Еврокомисията, европейците пък не са планирали паралелно с "Газпром" изграждане на инфраструктура до турската граница, където Русия смята да им продава газа. Освен това договорите с европейските потребители имат доста по-дълъг период от 2019 г. и на "Газпром" ще им се наложи да ги преподписва (вероятно за сметката на нови отстъпки в цената -бел. ред.).
Отделно от това миналата седмица Анкара даде старт на строежа на Трансанадолския газопровод (ТАНАП), по който се очаква да потече азерски газ именно в края на 2019 г.
Така вариантът "Газпром" да построи до Европа тръба, от която Европа технически да не може да взема газ, ще е ефектен, но скъпичък за "Газпром".
Нелоша стратегия на падащия пазар е продажбата с отстъпка, но за да е работеща тя, е нужно доверието на купувачите, а в отношенията "Газпром" - Европа доверието е все по-малко.
Месец преди обявяването на проекта "Турски поток", руската компания намали газовите си доставки за Европа в опит да ограничи препродажбите на нейната суровина на Украйна чрез реверсивните доставки от Словакия. Тава обаче костваше на "Газпром" 5-6 млрд. долара от неизпълнени заявки и глоби. В същото време Европа не замрази реверса към Украйна и газовите доставки за Киев бяха обезпечени.
Европа също така създава Енергиен съюз, за да има единна позиция в газовите преговори и да продължи политиката си по разнообразяване на енергийните източници.
По данни на поредните стрес тестове за газовите доставки в Европа, извършени от Института за енергийна икономика към Университета на Кьолн, Европа два пъти е намалила зависимостта си от украинския транзит на руски газ спрямо кризата през януари 2009 г., когато заради неразбирателство между Москва и Киев за газовите цени Европа остана без руски газ две седмици. Румъния пък, която през 2006 г. внасяше 5,5 млрд. куб. метра руски природен газ, смята през април 2015 г. напълно да се откаже от доставките на "Газпром".
Цялата тази политика на Кремъл и "Газпром" ги принуждава да се обръщат към Китай, където цената ще е още по-ниска. "Договорът на века" за строежа на газопровода "Силата ни Сибир" предвижда индексация на стойността на съоръжението, която е свързана с цените на петрола. Но те паднаха трагично след подписването на контракта.
Доставките до Китай по газопровода "Алтай", за който в момента се говори като приоритетен маршрут, ще бъдат още по-евтини на фона на спада на експорта на "Газпром" и необходимостта да се пренасочва излишния газ от Западен Сибир.