Българинът може да си позволи най-малко количество газ със своята чиста, средна заплата - едва 491 кубически метра. В същото време цената на газа за потребителски нужди е 763 долара за 1000 куб.м., което поставя България на 21 място в Европа, предаде БТВ.
В последната тройка в отношението цена на енергийния източник и усреднено възнаграждение попадат още Молдова и Литва, а жителите на Казахстан могат да си позволят най-много газ – 8,8 хил. куб.м. месечно. Данните са част от анализ на европейските страни по цена на природния газ за населението, публикуван от агенцията за икономическа информация ПРАЙМ, част от РИА "Рейтинг".
В първата тройка с най-достъпен газ за потребителите влиза една от най-богатите европейски държави - Люксембург, която, за разлика от Казахстан и Русия, няма налични огнища и запаси на въглеводороди.
За шведите крайната цена на потребителския природен газ в края на 2012 г. е близо 52,9 рубли за куб.м. или над 1700 долара за 1000 куб.м., което нарежда цените сред най-високите в Европа - на 23 място. Русия е на 29 място, сочат данните на експертите на РИА "Рейтинг". В Швеция обаче високите цени не се усещат от потребителите заради малкия дял на газа в общото потребление.
Изследването уточнява, че в страната се разчита основно на зелена енергия, която е източник на близо половината от електричеството в страната.
В класацията за скъп газ влиза и Дания, чието население плаща по 45,2 рубли за куб.м./около 1487 долара за 1000 куб.м./. И тук зелената енергия е причина използването на природен газ в домакинствата да се счита по-скоро за каприз, отколкото за нужда. В Дания около 30% идват от вятърните електроцентрали.
Третото и четвъртото място в класацията получават изпадналите в дълбока икономическа стагнация страни от еврозоната – Гърция /42,4 рубли за куб.м. - 1396 долара за 1000 куб.м./, и Италия /40,4 рубли за куб.м. - 1329 долара/. Те са следвани от Испания и Португалия – 38 рубли и 35,5 рубли съответно. В тези случай цената на газа се свързва не само с директните пазарни фактори, но и се дефинира от данъчната тежест, с помощта на която се налага да се спасяват страдащите от изплащането на дългове бюджети, обясняват експертите.
Призът на най-голямо количества газ, което гражданите могат да си позволят отива при Казахстан, заради огромния и евтин вътрешен добив на страната. Експертите допълват, че цената на "синьото гориво" в тази страна е много волатилна в различните области.
Второ място по евтин газ в Европа заема Беларус /2,6 рубли за куб.м. - 84 долара/, която внася от Русия на преференциални цени – Москва продава на цена 160 долара за 1000 куб.м., населението го получава на два пъти по-евтина цена. Изследването уточнява, че това е характерно за много бивши съветски републики, тъй като държавата фактически субсидира този пазар за поддържане на социалната стабилност.
Украйна е на трета позиция по евтин газ за населението /3,6 рубли за кубометър – 119 долара/, тъй като плаща руския газ по "европейски" цени. Населеноето обаче го купува няколко пъти по-евтино, сочат данните от изследването. Експертите отбелязват, че Украйна може да се позволи това, защото има собствен добив, за сметка на който удовлетворява основните нужди на частния сектор. Още една причина за тази ситуация е социалният фактор /както в Беларус/ - за бедния електорат на тази страна цената на газа е много важен аспект. Експертите отбелязват, че цената на "синьото гориво" в Украйна остава една и съща в течение на години.
Водещият световен производител на газ Русия по цени на този вид гориво се нарежда на четвърто място в края на класацията със средна цена за населението от 3,8 рубли за куб.м. /126 долара/.
Газта е поскъпнала най-много за миналата година в Испания – със 70%, а също така и в Турция и Хърватия с ръст от 39% и 27% съответно. Най-голям спад има в Словения, Казахстан и Румъния. В Русия те са поскъпнали с 11%. През миналата година стойността на "синьото гориво" за българите е поскъпнала със 17,8%, което ни нарежда на шесто място на Стария континент.
Експертите отбелязват, че в класацията е използвана средната цена на газа за населението, която може да се различава в частни случай, както и от местожителството, количествата потребен газ от домакинствата, наличието на газови котлони, на централно отопление и други фактори. Според анализа цените на газа за крайните потребители в повечето страни имат различия спрямо борсовите и договорни показатели.