"България се намира в среда, в която трудно може да се надява на голямо външно финансиране в случай на нужда, въпреки ниските нива на дълга, въпреки относително стабилния бюджет, въпреки стабилната парична политика.
В момента пазарите са относително предпазливи. В такава среда политиците трябва да мислят по различен начин, т.е. да решават проблемите основно с вътрешни средства, а това означава реформи и промяна на модела на харчене на парите на данъкоплатците, а не толкова да се надява, че в случай на дефицит ще има кой да поеме сметката", заяви в предаването "12+3" по БНР Георги Стоев от "Индъстри Уоч".
Относно данните на рейтинговата агенция "Фич" за растежа в Източна Европа, Стоев коментира: "Две неща са нови в тези послания. Всички сме наясно с това, че трябва да има сериозни реформи, за да има растеж. От една страна, първото важно нещо е, че такава препоръка идва от рейтингова агенция, т.е. вече основният фокус не е просто върху числата, просто върху документите, не се гледа колко е размерът на дълга, какъв е дефицитът и т.н., а се гледат редица други макроикономически въпроси, включително каква е структурата на икономиката, кои са секторите в тежко положение, нереформирано положение. Това е много важно като промяна в говоренето на една рейтингова агенция. Второто нещо, което се чете между редовете, е, че вече рейтинговите агенции, като някакъв вид вестоносец на пазарите, са значително по-нервни по отношение на правителствените решения. Няма го това настроение да се кредитират различни правителства, просто защото са развити, стабилни и т.н. – вече се гледат фундаменти на една икономика и дори към правителства от Западна Европа рейтинговите агенции са изключително нервни, а разбира се и към България, като една малка и в някакъв смисъл периферна икономика за еврозоната. Основната нервност идва от обещания, които правителството дава на своите граждани или на избирателите в предизборна година, които може би трудно ще бъдат реализирани. На първо място, това са огромните социални разходи, които в България възлизат на около 11 млрд. лв. – това са почти половината от текущите разходи на правителството и при едно сътресение на фиска това означава, че тези разходи ще бъдат трудно изпълними, ще има политически натиск да се търси дълг, ще има натиск върху паричната система, включително валутния борд".