България няма достатъчно пари да завърши извеждането от експлоатация на ядрените реактори в АЕЦ „Козлодуй” заради неправилно изразходване на европейското целево финансиране, констатираха европейските депутати от парламентарната комисия по бюджетен контрол, предаде БТВ.
България е получила от ЕС 868 млн. евро за бюджетния период до 2013 г. за извеждане от експлоатация на ядрени мощности на I – IV блок, но те няма да стигнат заради редица проблеми, съобщиха от пресслужбата на Европейския парламент.
Според евродепутатите твърде много средства са насочени към несвързани енергийни проекти заради неправилно определени приоритети. Освен това липсва координация, има размиване на отговорностите и се допускат редица преразходи.
Обект на критиките на доклада на румънския евродепутат Мариан-Жан Маринеску освен България са и Литва и Словакия. В него се подчертава, че крайната отговорност за безопасното затваряне на ядрените централи е на самите държави-членки, и предупреждава, че неспособността да се справят със задълженията си „излага гражданите на съюза на риск".
Европейското финансиране за извеждането от експлоатация на реакторите в трите страни ще приключи през 2020 г.
Сметната палата на ЕС оцени недостига на финансиране за извеждането от експлоатация на ядрените мощности в България, Литва и Словакия на 2,5 млрд. евро.
„Дори и ЕС да отпусне допълнително 553 млн. евро до 2020 г., все още остава финансов дефицит от 2 млрд. евро,” се посочва в текста.
Приносът от ЕС според дългосрочния бюджет на Съюза (2007 - 2013 г.) към извеждането от експлоатация на ядрените мощности в трите държави е оценен на 2,85 млрд. евро. 1,367 млрд. евро са определени за централата АЕЦ „Игналина” в Литва, 613 млн. евро за АЕЦ „Бохунице” в Словакия и 868 млн. евро за АЕЦ „Козлодуй” в България.
Евродепутатите изразиха недоволство от факта, че след повече от десет години на европейско финансиране, нито една от трите атомни електроцентрали не е „необратимо" извадена от експлоатация.
Те изразиха опасения, че засегнатите държави-членки могат да се опитат да използват този факт като политически лост за получаването на допълнително финансиране.
България, Литва и Словакия трябва да изготвят планове за извеждането от експлоатация на ядрените мощности, които да съдържат подробен бюджет за това как ще бъде финансирано затварянето на ядрените мощности, се казва още в текста.
Европейските депутати подчертават, че извеждането от експлоатация ще бъде „въпрос с нарастващо значение през бъдещите години, тъй като една трета от 143-те реактора, функциониращи в 14 държави-членки, ще трябва да бъдат спрени до 2025 г." Поради това те призовават да се заделят достатъчно средства, за да се изведат от експлоатация реакторите.
Междувременно от офиса на българския евродепутат Владимир Уручев съобщиха, че България е отправила искане за финансова подкрепа от ЕС в размер на 450 млн. евро за 2014-2020 г. Държавата ще продължи да настоява при определяне на финансовата подкрепа от ЕС, която да отчита спирането на значителни мощности с политическо решение в процеса на присъединяване към ЕС.
Програмите, ръководени от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), се занимават с извеждането от експлоатация (третиране на радиоактивните отпадъци и управление на отработеното ядрено гориво), енергетика (по-добра сигурност на енергийните доставки и подобряване на инфраструктурата) и социалните последствия (безопасност и допълнително обучение на персонала).