След спад в четири последователни години от началото на кризата и след все по-ясните признаците за стабилизиране през 2012 г. инвестициите за първи път ще имат положителен принос към растежа през 2013 г. Това се отчита в анализ за това как ще се развива икономиката през 2013 г., изготвен от икономическия екип на една от големите банки у нас.
През 2012 г. икономиката продължи да се възстановява от последиците от спукването на балона с цените на недвижимите имоти и рецесията от 2009 г., но скоростта на възстановяване се оказа по-бавна, отколкото много от нас се надяваха преди няколко години, посочва Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. След дъното на рецесията от 2009 г. икономическият растеж, отчетен за периода до третото тримесечие на 2012 г., е достигнал средна стойност от малко над 1 процент на годишна база, допълва той.
Ниските нива на заетост според Павлов се дължат на спада в търсенето, а не на разминаване между уменията на хората в секторите, които губят работни места и тези, в които се създават нови такива. Безработицата остава над така нареченото естествено ниво на безработица или най-ниската стойност на безработицата, която икономиката е в състояние да поддържа устойчиво.
През 2013 г. темповете на възстановяване ще се ускорят, прогнозират анализаторите. Европейската дългова криза е в отстъпление, което е довело и до раздвижване на финансовите пазари, се отчита в анализа.
Всички компоненти на финансовата сметка са се подобрили чувствително през 2012 г. , а изходящите капиталови потоци, насочвани през банковия сектор, са отслабнали до едва 0.6 процента от БВП за периода януари-октомври 2012 г., в сравнение с 4.5 процента през предходната година. Това отразява значителното подобряване на външната позиция на банковия сектор, където зависимостта от външно финансиране при повечето банки вече е редуцирана до безрискови нива, смятат икономистите. Така банките, които ще трябва да продължат да работят по редуциране на зависимостта си от външно финансиране през 2013 г. ще останат единици.
Принос за подобряване на ликвидността има и правителството, което адресира по-голямата част от нуждите си от финансиране за 2013 г. още през 2012 г., коментира Павлов. Според него това не само ще направи достъпа до нови кредити по-лесен, но и ще позволи на натоварените с дълг компании да предоговорят по-лесно задълженията си с настъпващ падеж.
Домакинствата, които за продължителен период от време са отлагали покупки, започват бавно, но сигурно да увеличават потребителските си разходи, отчитат анализаторите. В годините на криза домакинствата са редуцирали финансовите си пасиви до 26 процента от БВП към средата на 2012 г., спрямо пиковото ниво от 31 процента от БВП, достигнато през третото тримесечие на 2009 г. Инфлацията ще продължи да отслабва, а с това ще намалее и негативният й ефект върху покупателната способност на доходите, смята Кристофор Павлов.
Фискалните параметри са се подобрили през 2012 г. , което ще позволи на България да направи през 2013 г. пауза в процеса на фискална консолидация, тъй като на този етап, предвид на фазата от икономическия цикъл, в който се намира икономиката, няма необходимост да се бърза и да се предприема допълнително фискално затягане, смятат анализаторите. Така през 2013 г. ще се таргетира дефицит от 1.35 процента до БВП, при очакван от нас по-нисък дефицит - от порядъка на 1 процент от БВП, посочва Павлов.