Българското председателство на Съвета на ЕС остана затворено в институциите. Липсваше общественият дебат. Не се чу достатъчно гласът на младите хора.
Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова пред над 50 студенти от български и чужди университети.
Те участваха в организираната от вицепрезидента Студентска лаборатория „Шестте месеца начело на ЕС – още една гледна точка“, съобщиха от прессекретариата на президента.
Дискусията, която бе с модератор преподавателят и журналист Светослав Терзиев, се проведе в сградата на президентската администрация.
Информираните и с критичен поглед студенти обсъдиха широк диапазон от теми – от конкретните резултати на Българското председателство на Съвета на ЕС и липсващите в него теми до проблемите пред целия Европейския съюз и разделението в неговите рамки.
Общо бе мнението, че в организационен план България се е справила много добре и е опитала да промени негативния си имидж сред останалите страни членки.
Като основен успех на Българското европредседателство се открои връщането на Западните Балкани в дневния ред на Европа.
Сега се очакват и конкретните резултати, за да не останат неоправдани надеждите на гражданите от тези страни, убедени са студентите. Като пропуск бе посочена липсата на ключова роля и позиция на България в спора за името между Република Македония и Гърция.
Вицепрезидентът Илияна Йотова изрази надежда, че българската държава ще запази и занапред активната си посредническа роля в отношенията между Западните Балкани и ЕС.
Миграционната криза и намирането на общоевропейско решение също бяха сред най-дискутираните теми. Повдигнат беше и въпросът за интеграцията на хората, пристигнали на Стария континент.
Вицепрезидентът Илияна Йотова отбеляза, че е очаквала през изминалите шест месеца България много по-амбициозно и смело да работи за миграционната криза.
„Имахме потенциал да намерим съюзници и да се противопоставим на страните от вътрешността на Европа по отношение на промяната на Дъблинския регламент“, заяви вицепрезидентът.
Във връзка с миграционната криза бяха обсъдени и отношенията между Турция и Европейския съюз и в частност посредническата роля на България.
Общо бе мнението, че българската държава трябва да продължи със същото темпо на европейската сцена, но и да обърне внимание на проблемите в страната.
Оживената дискусия завърши с взаимно обещание за следващи срещи, посветени на европейската тема и ролята на България в Европейския съюз.