Повече от 150 участници се включиха в първия в България граждански диалог на комисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел, който проведе в Луковит заедно с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, съобщиха от представителството на ЕК в България.
Дебатът се е съсредоточил върху цифровите умения като необходимост за работните места на бъдещето, киберсигурността и защитата на данните онлайн, значението на новите технологии и как изглежда цифровото бъдеще на Европа през погледа на българските граждани. По време на дискусията Мария Габриел е наблегнала, че в оформянето на цифровото бъдеще на Европа е важно да имат шанс да участват хората от всички региони и поради тази причина е избрала за гражданския диалог по-малко населено място като Луковит.
"Цифровизацията променя познатите ни икономически и обществени модели. За тези нови процеси е нужно да бъдат подготвени всички граждани, независимо от местоживеене, възраст, социален статус", е отбелязал българският еврокомисар. Актуалната тема за цифровите умения е оформила първата част от дискусията, информираха от представителството на ЕК в България.
Мария Габриел е подчертала, че навлизането на цифровите технологии във всички сфери спестява ресурси и дава възможности за нови бизнес модели, но и най-добрата идея не може да се реализира без хората, които да й вдъхнат живот и да я приложат на практика. "Над 40 на сто от европейците нямат основни цифрови умения. Още по-стряскащ е фактът, че всеки пети от тях е на възраст от 16 до 24 години. Ето защо създаването на политики, които да позволят на хора от различни възрасти да придобият широк набор от умения - от базови до високоспециализирани, е от ключово значение", е посочил българският еврокомисар.
На въпроси от младите хора какви мерки могат да се предприемат за промяна на негативната ситуация, Мария Габриел е изтъкнала на първо място необходимостта от по-голямо застъпване на обучението в цифрови умения в образователните програми на държавите-членки. Тя е споделила някои от действията на Европейската комисия, като например Коалицията за цифрови умения и работни места, Европейската седмица на програмирането, схемата "Цифрова възможност" за стаж за студенти, Плана за действие за образование в областта на цифровите технологии, приет през януари.
По време на обсъждането на темата, областният управител на Ловеч Георги Терзийски е обявил създаването на две пилотни школи в Луковит и Ловеч за обучение на деца от 4 до 7 клас в цифрови умения, които ще се ръководят от Телерик Академия. "Приветствам горещо тази инициатива на областния управител, която е пример как организации и държавни институции могат да работят заедно, така че младите хора да придобият умения и знания, които ще им отворят пътя към новите възможности, предоставяни от цифровите технологии", е заявила Мария Габриел.
Темата за цифровите умения е поставила основите за дебата и по другите водещи теми в гражданския диалог за киберсигурността и по-безопасния интернет. Особен интерес е предизвикала кампанията на българския еврокомисар SaferInternet4EU, която насърчава кибер културата, медийната грамотност, критичното мислене и цифровите умения, като обръща специално внимание на рисковете онлайн, особено за децата. Над половината от всички деца в Европа между 11 и 16 годишна възраст са посочили, че са срещали един или повече от тези рискове.
На въпрос как могат младите да засилят сигурността си в интернет, Мария Габриел очерта основните препоръки от засилено внимание към поведението онлайн, през промяна на паролите до внимателна преценка преди да се сподели съдържание или да се отвори подозрителен имейл.
Към кампанията са се присъединили като нейни посланици министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, областният управител Георги Терзийски, кметът на Луковит Иван Грънчаров, Петър Шарков и Гриша Караниколов от Телерик Академия, се казва още в съобщението. Темите за фалшивите новини, високите технологии като суперкомпютрите и изкуствения интелект, по-голямото участие на момичетата и жените в IT сектора са били обсъдени също в активния граждански диалог, който е поставил още въпроси за размисъл как българските граждани и институции могат да допринесат за цифровото бъдеще на Европа.