Българските избиратели масово оценяват положително (79%) първите десет дни от встъпването в длъжност на президента Радев. 8% поставят отрицателна оценка, а 13% не могат да преценят.
Данните са от независим експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен на 1 и 2 февруари 2017г. сред 803 души в цялата страна – възложен, финансиран и проведен от „Галъп интернешънъл“.
Три четвърти от запитаните одобряват избора на Огнян Герджиков за премиер, като отчетливо мнозинство от 59% го възприемат като независим от конкретна партия. На обратното становище са 30%. Най-разгорещеният спор преди встъпването на Румен Радев в длъжност – ще отстоява ли той членството на България в ЕС и НАТО, или ще търси отдалечаване, на равнището на масовото съзнание в момента е категорично решен – 78% от избирателите нямат съмнение в евроатлантическата ориентация на Румен Радев, едва 12% са на обратното мнение. Очевидно първото международно посещение на новия ни държавен глава в Брюксел и срещите му на върха на НАТО слагат край в съзнанието на три четвърти от българските избиратели на спекулативните твърдения по отношение на геополитическите му намерения.
Инициираните от Корнелия Нинова решителни промени в устава на най-старата партия срещат подкрепа, далеч надхвърляща влиянието на БСП в обществото. Така например въвеждането на ограничение в броя на мандатите на депутатите от БСП, а също и въвеждането на пряк избор на председател на партията от членуващите в нея са инициативи, одобрявани от над две трети от всички избиратели в страната. ( Ограниченият брой мандати за депутати от БСП се одобряват от 73%, 23% не одобряват; 70% одобряват пряк избор на лидер на БСП от членовете, а 17% не одобряват.)
Очевидно масови са нагласите в българското общество за обновяване на политическия елит и за пряк избор на ръководители. Вероятно и затова общественото мнение „награждава” Корнелия Нинова: 47% я определят като политик с ярки лидерски качества – този процент далеч надхвърля личния й рейтинг на одобрение от около 25%.
Оценката на управлението на ГЕРБ по време на двата незавършени мандата е поляризирана: 35% отчитат напредък в страната, но точно толкова избиратели са на обратното мнение. Като „застой” определят тези години 27%. Тази тема вероятно ще бъде в центъра на изборната борба и дебат и най-вероятно от „накланянето на везните” по този въпрос ще зависи и резултатът от вота.
Обединените патриоти са най-приеманият участник в следващата изпълнителна власт. Електоралният им потенциал и центристкото им позициониране ги превръща в ключов играч за оформянето на мнозинство в следващия парламент, доколкото двете основни политически партии ГЕРБ и БСП са в относителен паритет помежду си и са далеч под възможностите самостоятелно да управляват.
След изборите във властта е важно да бъдат:
ГЕРБ – 35%
БСП – 43%
Обединени патриоти – 55%
След изборите във властта е важно да не бъдат:
ГЕРБ – 58%
БСП-48%
Обединени патриоти – 34%
Като цяло сондажът регистрира висока степен на поляризация на общественото мнение по отношение на едно бъдещо управленческо мнозинство след 26 март.