Една поговорка от народния фолклор е на път да се насити с нов смисъл и значение: Запъна се като магаре на мост!
Нито напред – нито назад – никакво движение изобщо!
Няма човек, който да не е изпадал в ситуацията на необходимост да се запъне като магаре на мост, когато обаче го прави с вътрешното убеждение, че е прав – в повечето случаи е склонен да направи първата крачка към помирение, стига насреща да има думи.
Когато обаче се запъне заради безсилие, страх и липса на думи – тогава поговорката се материализира в кристален вид. Питате се къде откриваме потоворката?
Всъщност тази и още много други „лъсват” най- ясно, когато сме в ситуация на избори!
Непосредствено преди, по време и евентуално след...
Вземаме един произволно избран народен представител, в частност председателката на Парламента и се опитваме да се вслушаме в смисъла на нейните думи, с които „обяснява” решението на мнодзинството парламента да спре работа за времето на изборите. Продължавам да се опитвам да се „вслушам” в нейните думи, но откривам само клишета без смисъл. Да, наличието на клишета в речника е белег за добра дисциплина в училище, в живота обаче на човмек понякога му е и необходимо да импровизира. Но и за това се изискват култура и подготовка. В ГЕРБ няма да ги намерите, но там ще открието най-желязната дисциплина в републиката!
Първият казва – „Няма заседания” – Председателката отсича – Няма!
Конституцията обаче предвижда възможност за наличието на такива и едно от тях се случва... случва се поне докато Председателката не се намеси – твърдо и по войнишки! След като премиерът препоръча на Мая Манолова да му говори по начин определен от него, в страха си това да не се случи – Цецка Цачева и отне думата.
Иначе... на махленската свада ГЕРБ- АТАКА дори и не би следвало да обръщаме внимание, само ще отбележим детайла, че Цецка запуши устана на Волен, за да прекрати волното му волеизлеяние по адрес на Плевнелиев.
Заседание нямаше, но пък чухме констатацията на един от видните парламентаристи на мнозинството, за чието име ни е малко трудно да се сетим, но той попита риторично: „Че защо изобщо са ни заседания, когато се занимавами с избори...”
Логечен въпрос за логиката на едно мнозинство, доверието към което е все повече оредяващо...
Друг детайл около „липсващите заседания...” обаче, провокира серия от въпроси: Та не е ли това времето, точно сега, когато да се обсъжда бюджета на страната за следващата година да речем? Вярно, все не им се получаваше на ГЕРБ с бюджета досега, но поне правеха нещо по въпроса, „Днес дори и кутия с пица няма, но около празните сега кулоари и банките потънали в прах вече витае духа на поредния провал, или обратното: голямата победа на НИЩОТО, победата на ГОЛЯМОТО ПРАВЕНЕ НА НИЩО....
„Малко повече от седмица остава до 23-ти октомври – една много добра възможност да се направи НЕЩО!” – кога за последно ви споходи тази мисъл? Мен – непрекъснато напоследък!
Дани Иванов