Случайно или не, точно в навечерието на изборите държавата спря да работи: вътрешният министър излезе в безкраен отпуск, парламентът във ваканция, премиерът донасити и без това достатъчно наситената си откъм парадност програма, но за зла участ на всички тях, точно в този момент спря и локомотива, който теглеше БДЖ далеч от мъртвите коловози.
Оказа се, че най-голямото държавно предприятие фигуративно присъства в документациата на едно, че и повече министерства. И докато там се занимаваха предимно телевизионни изяви една огромна човешка маса се събуди с усещането за страх, че скоро може и да си изгуби работата.
Финансовият гений на Дянков категорично отхвърли възможността държавните железници да получат рамо от държавата – първо, защото очевидно не са сред основните му приоритети и второ, защото човешкият фактор, както показва практиката от последните две години в неговото разбиране изобщо не присъства.
Да, но железниците дават хляб поне на три поколения, което обаче също далеч не прави кой знае какво впечатление на силните мъже в държавата, заради чиято компетентност днес нещата в системата са оставени на самотек.
Всъщност, ситуацията в железниците много точно илюстрира абсолютната безпомощност и тоталното разминаване с реалността на сегашното българско правителство. Представяте ли си?
За две години да се „изпарят” поне 650 вагона!
650 вагона!
Нарязани на скрап може би, или заприходени на тъмно, за да се усвояват някакви средства, които така или иначе няма да стигнат до портфейлите на редовия машинист, кондуктор или работник по подръжката.
650 вагона не просто изчезват, те са материалния израз на едно двегодишно безхаберие – без значение дали е в сферата на културата, икономиката или здравеопазването.
За това и хората от гара Горна Оряховица или тези в Мездра в повечето от случаите вярват, че „Ако не си помогне сам човек – няма и Господ да му помогне....”. Но докато трупат сили и търсят парче надежда, силите им стават все по-малко, а самите те се чувстват като овехтели цветя. И се чудят като гледат всичката тази картина около себе си да се смеят ли или да плачат от яд на един поувяхнал виц, разказан с днешна дата:
Премиерът Борисов поканил възможно най-високпоставените персони на планетата на луксозна обиколка у нас. Решил между другото в и без това убийствено натоварената си програма да им подари разходка с влак.
Открил „новопостроената”, през 1976-та година гара сред шум от фанфари и танц на мажоретки и поканил достопочтенните гости да се качат на пряснобоядисан влак, за да се повозят из България, където с очите си да видят морето от чуждестранни инвеститори, които пътуват по новооткритите магистрали.
В компанията на вътрешния министър, пременен като кондуктор почерпил гостите с червено вино, песен на Веселин Маринов и химна на ГЕРБ, изсвирен лично от Митко Щерев, седнал пред белите клавиши със синьобяла фланелка с надпис „Диана – експрес”
Запътили се към локомотива, като премиерът лично се заел с неговото управление.
Машината потеглила и постепенно набрала скорост. Огромно обаче било удивлението на гостите, когато разбрали, че едновременно могат и да се возят, и да наблюдават движението на влака отстрани.
Просто защото група статисти тичали от двете страни с имитации на дървета и електрически стълбове, създавайки илюзията за движение, а друга една група от здрави момчета люлеели влака за по-голяма достоверност.
Илюзия.
Илюзията понякога е сладко усещане, стига да не провокира в човек чувството на несигурност и усещането за глад. Да, този перифразиран виц наистина е поувяхнал, макар и днес по нашите железници да пътуват вагоните от „онова време...”, чудя се обаче как през всичкото това време на никой и през ум не можеше да му мине, че ей така, като бучка лед по средата на лятото, могат изневиделица да се стопят 650 вагона.
Възможно е, при това едва след две години експеримент с и без това вълчата ни издръжливост. Уви, железниците имат малшанса да бъдат непопулярна гледка по време на избори. Или единственото им присъствие там евентуално ще бъде, ако Плевнелиев обещае да пусне влак от София до Гоце делчев. Мисля, че това обещание би било съвсем в унисон с всичките му останали.
Има обаче един малък проблем: недостикът на статисти, които да тичат с имитации на дървета и електрически стълбове около измисления влак.
Калин Каменов