Вече е въпрос на дни пред централната избирателна комисия да бъде поставен надпис „Кът за отдих”.
А около всеки кът за отдих, както знаем е поставена табела, която много ясно регламентира правата и задълженията на отдъхващите: къде да сядат и коя трева не бива да газят, къде да пушат и къде не.
Разбира се, за нуждите на ЦИК е препоръчително да наеме специалист по отдиха и респективно по сигурността. Защото всеки един активно почиващ се нуждае от сигурност. Добрата новина е, че вече разполагат с най-правилния човек – министъра на вътрешните работи!
Наистина удивително е как само в рамките на 20-тина дни той успя да посети повече от 140 селища, където активно отдъхваше в компанията на своите съпартийци, които неприятно го изненадваха с неблагоразумието да се явяват на избори – точно когато той си почива. Какво показва скромната аритметика – че това са поне 70 селища в рамките на десет дни или по седем/дневно.
Това разбира се не бива да ни учудва, защото вече две години правителството на ГЕРБ живее като във приказка. А Внушаващият сила и респект вътрешен министър, освен че е възпяван в песни – много силно наподобява на Храбрият шивач от едноименната приказка, който само с един замах убива по седем от „лошите...”
Дори ме учудва с иначе пословичната си пестеливост, защото историята показва, че за две години като заместник – кмет може едновременно да реши поблемите на сигурността на столицата, да изгради партия, да обиколи половината свят, а междувременно, да се сдобие с цели шест апартамента.
Тук категорично няма да се съглася, с евентуалния упрек че изпадам в състояние на завист, напротив. Дори и сега когато пиша този текст стоя изправен на крака, заради цялото усещате за сигурност, ред и спокойствие, което Цветанов ми вдъхва, само при мисълта за него.
В страни от хумора обаче продължавам да се чудя как е възможно докато буквално държавата гори – вътрешният министър спокойно и в захлас да наблюдава изпълненията на ансамбъл „Българе”, когато в същия този момент едни „българе” палят къщите на други „българе”, а другите „българе” палят огньове пред домовете си в очакване на саморазправа с тях.
А докато Графа пее „крадена любов е половин живот”, някой си, който и да е той, за който казват, че е прекарал половината от живота си зад решетките краде полицейски автомобил, пък и този автомобил липсва вече няколко дни.
Всъщност, практиката показва че хората в еднаква степен са адаптивни и към нечие присъствие и към неговото отсъствие. Пък и защо му на вътрешния министър е да присъства където и да е било? Та нали вече почти никой не остана без СРС, та дори и премиера, финансовия министър и шефа на митниците...
Ми уморителна си е цялата тая работа: да държиш изкъсо партията, октопода, флората и фауната на земния, подземния и извънземния свят, пък и да правиш избори. Наистина е уморително, но Цветанов е добре организиран човек. За това и народът го обича. И той обича народа, дори обича да се облича в народни носии понякога.
Чудя се само защо сърцатите репортерки вече не правят нищо по въпроса.
Ограничиха се единствено с онзи сакрален репортаж с учителката му по физическо, от който стана ясно, че гимназистът Цецо преди 20 години е бягал 800 метра със седем секунди по-бързо от актуалния световен рекорд!
Отново опираме до сакралното число „7”. Сигурно защото скромната справка показва, че това са приблизително седмите избори, на които вицепремиерът – отпускар се явява. Какво показва психологическия му профил? Едно единствено чувство и едно състояние на духа – самозабрава и самообожествяване. Изобщо... Отпускар – министър - вицепремиер, при това по време на избори – не бива да му се сърдим.
Единственото, което можем да направим е да го изпратим в постоянен отпуск. Мисля, че телевизията ще му липсва, както и първите страници. Но пък ще може да тича рано сутрин с Веселин Маринов на воля и спокойствие.
Дани Иванов