Проблемът на българската партийна система и на предстоящите избори не е, че количеството е сравнимо, а, за съжаление, че качеството е напълно сравнимо. Това, което не виждаме, е израстване на елита. Виждаме една "подгрята манджа". Това каза в интервю за БНР преподавателят в НБУ доц. Анна Кръстева по повод сходния брой партии, регистрирани за предсрочните изброи, с броя им на изборите преди година.
Партиите, които ще влязат, ще спечелят не толкова със собствени идеи и с вдъхновяваща кампания, колкото понесени на вълната на грешките на останалите. Страшно много партии работят за другите партии. БСП работи за АБВ, Реформаторският блок и десните работят за ГЕРБ. Не че това им е стратегията, но това е електоралният ефект от състоянието, в което се намират и от посланията, които излъчват, заяви Кръстева. Според нея на тези избори ще се гласува за управленски капацитет, а не за реидеологизация.
Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг е на мнение, че политическите обещания в хода на кампанията няма да повлияят съществено на изборния резултат. На настоящите избори ще има по-малко разпилени гласове, защото регистрираните субекти са по-малко. Участието в следващия парламент няма да бъде доста многобройно. Само три партии са сигурни 100% за влизане в парламента – безспорният победител – ГЕРБ, БСП – като втора политическа сила, и ДПС като трета. Този ред не може да бъде променен до деня на изборите. С добри шансове за влизане, особено през юли, изглеждаше Реформаторският блок. Бяха стабилно над бариерата, но за съжаление, те копаят надолу, коментира той.