За 15 години - от 2005 до 2020 г., 75% от земеделските стопанства у нас са изчезнали - те са намалели от 500 хил. през 2005 г. до 132 хил. към 2020 г. Статистическите данни бяха представени в анализ на проф. д-р Божидар Иванов - директор на Института по аграрна икономика, в рамките на международна научна конференция "Аграрната икономика в подкрепа на земеделието".
В интервю за БНР проф. Иванов подчерта, че българското земеделие не изглежда еднозначно. По думите му в определени сектори има видими постижения и посочи като пример зърнените и маслодайни култури.
"В последните поне 15-20 години България се представя много добре, има много добри позиции на пазара. Въпреки колебанията, които се дължат повече на климатични, природни фактори, представянето на земеделието в тази област е много силно и мисля, че това ще продължи поне в следващите години. При стопанства, които са добре структурирани и позиционирани, поне в следващите 5-10 и повече години мисля, че ще продължи. Тук ще зависи от външните условия, които до голяма степен могат да повлияят", коментира той в предаването "Преди всички".
Проф. Иванов наблегна обаче и на чувствителните сектори, които до голяма степен касаят пряко и потребителите, и хората, които осигуряват главната част от храната за населението - мляко, месо, зеленчуци, плодове. Според него в тези сектори нещата са на другия полюс - където повече от 20 години се изпитват трудности и те продължават. Там пазарният дял на местното производство не се увеличава, а на места и намалява, подчерта той.
"В тези сектори се оказа, че самото производство, фермите, които го правят, начинът, по който функционира пазарната организация, са толкова сложни и са свързани с прекалено големи изисквания и за инвестиции, и за добри управленски умения, и за добра организация на пазара. Конкуренцията и в ЕС, и местоположението на България в съседство със страни, които са много силни специално при плодовете и зеленчуците, е изпитание за нашите производители. А и самата обща селскостопанска политика след 2007 г. не допринесе това тези сектори да се представят на нивото, на което ни се иска".
По думите му субсидиите са откъснати от производството. След 2007 г. те са свързани с едно общо единно плащане, което не зависи от производството, а е на площ, обясни той и подчерта, че субсидията е еднаква на единица площ за всички производители. Според него това води до изкривяване.
Проф. Иванов смята, че тези стопанства - мляко, месо, плодове и зеленчуци, трябва да търсят други възможности и натам трябва да бъде подпомагането. По думите му трябва да се търсят възможности да се подобри тяхната производителност.
"Има добри стопанства и ферми, които се справят много добре. Има и такива, които разглеждат земеделието като начин за получаване на по-висок доход и в които се предпазват от това да реинвестират, да търсят възможности и да подобряват своето производство.
Експертът обяви също, че не повече от 50% от месото, което ядем, го произвеждаме у нас. При старите страни-членки този процент е над 90, сравни той. Според него това означава, че имаме резерви за това да подобряваме пазарната ориентация. Трябва да се инвестира диференцирано - трябва да има подбор, препоръча проф. Иванов.