По време на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург България подкрепи текста на Заключения на Председателството на Съвета на ЕС относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Заключенията на Унгарско председателство бяха подкрепени от 26 държави членки, съобщиха от пресцентъра на МЗХ.
“Оценяваме усилията на Председателството да намери компромисна формулировка, която да е приемлива за всички държави членки, като считаме, че Заключенията относно бъдещето на ОСП след 2027 г., насочена към земеделските стопани, са подходяща възможност за акцентирането на вниманието върху все още нерешения въпрос за справедливото разпределение на плащанията, който е чувствителен за страната“, подчерта министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов .
Mинистър Георги Тахов представи пред Съвета на ЕС съвместна декларация на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, в която се отчита необходимостта от постигане на пълно външно сближаване на директните плащания между държавите членки. В документа се посочват продължаващите различия, водещи до неравностойни пазарни условия.
Република България също така подкрепи искането на Румъния за увеличаване на индивидуалния таван на подпомагане по линия на Временната рамка за държавна помощ в резултат на войната в Украйна, приложимо за първичния селскостопански сектор, до 560 000 евро/бенефициент и удължаване на периода на Временната рамка поне до 30 юни 2025 г.
Република България напълно подкрепи опасенията, изразени от Словакия, че рискът от загуба на европейски средства е реален за редица държави членки. Поради тази причина на заседанието на Съвета през юни страната ни предложи да бъде удължен с 12 месеца периодът за допустимост на разходите, крайните срокове за административно закриване на програмите и крайният срок за изменение на Програмите за развитие на селските райони 2014-2022. „Никой от нас не иска да види загуба на средства за бенефициентите – нашите фермери. Важно е да се отбележи, че забавянето в изпълнението на Програмите за развитие на селските райони се дължи главно на ефектите от кризата с Ковид-19 и войната в Украйна.“, посочи министър Тахов.
Относно предизвикателствата пред хранителната верига на ЕС, министърът заяви, че „за България, с оглед специфичното й географско положение като външна граница на ЕС, е от ключово значение необходимостта да се гарантира финансовата обезпеченост на прилаганите мерки срещу заплахите за здравето на хората, животните и растенията. Смятаме, че по-голямата координация на превантивни действия срещу болести и вредители, както и навременна финансова подкрепа за засегнатите страни, ще подобри готовността на веригата за доставки за бъдещи предизвикателства.“ Той допълни, че надзорът и контролът на болестите по животните изискват огромни усилия и ресурс от страна на държавите членки, особено тези, които са на първа линия.