Русе е домакин на първия българо-румънски винен фестивал.
Наред с дегустациите на бяло и червено вино, над 25 производители от двата бряга на Дунав поставиха проблемите, с които се борят, за да оцелеят на пазара по време на криза. Според статистиката, виното отдавна е изместило спиртните питиета от родната трапеза. Неслучайно страната ни бележи ръст от 10% при износа на това питие, съобщава БНТ.
Илиян Габровски отглежда 150 декара лозови масиви край Свищов. От 12 години е във винарския бранш и признава, че трудно се справя с въведените нови стандарти. По думите му, за да произвежда вино, са му необходими 22 лицензии. Друг проблем, който изтъква специалистът, хората нямат пари и не купуват скъпо вино, а предпочитат по-ниския клас. Освен това на пазара има вносни марки, които подбиват цената на родното производство.
На Дунавската винария стана ясно, че правителството не може да забрани вноса на евтините вина от Африка и Австралия, които заливат българския пазар, тъй като притежават всички сертификати за качество и безопасна консумация. Българските бели и червени вина обаче са много добре приети в Русия и бившите съветски републики, а отскоро интерес към тях проявява и Китай.
На фестивала в Русе бяха сключени две сделки за износ на вино от региона за Румъния. Развитието на винения туризъм у нас също ще съживи родния пазар, смятат заетите в бранша. Наскоро 300 ресторантьори са били обучени в тънкостите на сомелиерството. Издаден е и мултимедиен и хартиен вариант на първата винарска карта, на която са обозначени всички дегустационни и винарски изби в България и Румъния.
Виненият фестивал в Русе ще продължи до 30 юни.