Овцевъдството е традиционен поминък за страната ни. Какво е състоянието на отрасъла в момента? Как се справят хората, които са ангажирани, с най-традиционната част от българското животновъдство? Темата коментира в “Нашият ден“ по БНР Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
“Глобалният проблем е липсата на адекватна държавна политика спрямо сектора овцевъдство и козевъдство, който неминуемо води до такава голяма деградация с оглед на бройките, които има в момента България – около 1 млн.
В сравнение с тези 10-11 млн., които сме имали, до преди 30 г. е сериозен фактор и знак, че нещо не се случва както трябва.
Министерство на земеделието би следвало да постави ясни цели – и на себе си, и на самите стопани, заети в този бранш – какво се иска от тях, в каква посока ще се върви, как ще се развива, как ще се подпомага и дали се подпомага правилно. Това са много анализи, трябва стратегически подход.
Броят на отглежданите животни в последните години 20-30 години намалява катастрофално. В последните 2-3 се задържа в известни параметри. Дори на моменти се забелязва и леко увеличение в бройките.
Но над 80% от фермите, в които се отглеждат овце и кози, са под всякаква критика относно механизация. Въпреки изтеклите два програмни периода и предприсъединителен, въпреки милиардите, налети в селското стопанство, в сектор овцевъдство и козевъдство трудът е крайно непривлекателен, примитивен дори.
Въпреки това има, хора, които се занимават. Някой от тях го правят просто по традиция, поколенческа. Целият род до девето коляно се е занимавал с овце. Други просто са се влюбили в занаята.
Трети тепърва започват на него като на бизнес. Имаме няколко десетки такива ферми, които са над средното ниво като механизация и модернизация.